С публикуваните коментарни текстове медиите в предизборната кампания преди предсрочния парламентарен вот през 2013 г. са внушавали на своите аудитории, че няма смисъл от по-активно участие в политическия процес, отчита изследване на Българското училище за политика "Димитър Паница" и Центъра за либерални стратегии за ролята на медиите в кампанията. Преобладаващата нагласа в коментарните текстове е на тотално недоверие към партиите и техните обещания, отчитат анализаторите.

В проучването, представено официално в понеделник и финансирано от Балканския тръст за демокрация, влиза медийното отразяване на 5 значими теми от предизборната кампания в месеца преди изборите на 12 май: АЕЦ Белене, облагането на доходите на физическите лица, енергоразпределителните дружества (ЕРП), забраната за тютюнопушене на закрито, отзоваването на народни представители. Изследвани са 533 текста в различни видове медии – печатни, електронни и интернет базирани, национални и регионални, общо 93.

По предварително избраните пет теми медиите не са информирали целенасочено и не са допринесли за изработването на информирано мнение на избирателите, гласи един от основните изводи в доклада, изготвен от доц. д-р Мария Нейкова. "Внушението, че става дума за празни политически обещания, че целта е само печелене на гласове на предстоящите избори, не би могло да мотивира аудиторията на медиите за участие в изборите", пише в документа.

Според анализаторите коментарите, публикувани като лични мнения, разкриват тенденция в таблоидизирането на българските медии – използването на език на ръба на откровената вулгарност. Анализът на медийното съдържание потвърждава и че основната борба в предизборната кампания е била между ГЕРБ и БСП.

Повечето от коментарните текстове сравняват предизборните програми, като икономическата ситуация в държавата е провокирала медиите да канят икономисти, които да коментират икономическите раздели на програмите. Това се потвърждава както от специализацията на канените експерти, така и от противопоставянето на "икономическите сили" на двете основни съперничещи си партии ГЕРБ и БСП, пише доц. Нейкова.

Много малко са текстовете, пряко обвързани с някоя от избраните пет теми – 37. В електронните медии (радио и телевизия) има само един такъв - репортаж в новините на "Нова Телевизия" за тютюнопушенето. В останалите темите са споменавани мимоходом, често без представяне на контекста.

Според изследователите това вероятно се дължи на стремежа на електронните медии да въвличат в дебати участващите в изборите политически сили и техните представители, а тези формати не са подходящи за задълбочено, цялостно и аргументирано представяне на една тема.

В края на април 2013 г. междинен мониторинг на асоциация "Прозрачност без граници" показа, че кампанията за предсрочните избори е вяла и негативна, а нито една от партиите не работи за повишаване на избирателната активност.