Президентът наложи вето на промените в закона за лекарствата
Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на 16 януари 2014 година, съобщиха от пресекретариата на държавния глава.
Законът въвежда рестриктивен режим по отношение на износа на лекарствени продукти, включително в Европейския съюз, гласят мотивите му.
Президентът подкрепя усилията на народните представители за осигуряване на достатъчни количества от лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението, тъй като животът и здравето на гражданите са висша ценност. Президентът счита обаче, че това трябва да бъде направено в съответствие с основни принципи в Конституцията на Република България и в европейското законодателство, какъвто е принципът на равнопоставеност на стопанските субекти и правовата държава.
С текст в закона се създава задължение за търговците на едро на лекарствени продукти да подават уведомление до Изпълнителната агенция по лекарствата за всеки износ на лекарствен продукт от Република България, включен в Позитивния лекарствен списък. Те трябва да изчакват в 30-дневен срок от уведомяването преценката на изпълнителния директор на агенцията, за да могат да извършат износа.
Точно срещу тази разпоредба, въведена със законовите промени, възразиха от формацията на Меглена Кунева - "Движение България на гражданите". Днес те планираха да сезират президента да наложи вето на закона. Те напомниха вчера, че промените противоречат на основния принцип на ЕС за свободно движение на стоки в общия европейски пазар. Според експерти на движението законът изправя България пред риска от наказателна процедура от Европейската комисия за нарушения на правото на ЕС.
Държавният глава отбелязва в мотивите си, че в закона трябва да има ясни критерии, които да създадат условия за равнопоставеност спрямо всички износители на даден лекарствен продукт за определен период от време. Липсата на ясни критерии и поставянето на стопанските субекти в неравностойно положение създава предпоставки за субективизъм при вземане на решението от компетентния орган.
Въвеждането на уведомителен режим (подаване на уведомления за износ), който има характеристиките на разрешителен, при липсата на ясни правила и критерии има потенциал да създаде корупционни практики, пише още в мотивите.
Когато държавата, за да защити и да осигури достъпно здравеопазване на гражданите в страната, налага ограничения в областта на снабдяването с лекарствени продукти, то тези ограничения следва да се отнасят за всички субекти, които извършват тази дейност, а не само спрямо определени лица. Само така може да се изпълни конституционното изискване за наличието на еднакви правни условия.
"В мотивите към законопроекта на народните представители липсва анализ за съответствие с европейското законодателство. Пълноценното членство изисква страната ни да спазва учредителните договори на Европейския съюз и производното законодателство. След като се въвеждат препятствия пред свободното движение на стоки в общността, то е необходима оценка дали конкретният уведомителен режим е обоснована и пропорционална мярка", отбелязва президентът.
Той обръща внимание и на разпоредбата в закона, според която притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, който не уведоми агенцията по лекарствата за износ на лекарствени продукти, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 хил. лв. до 100 хил.лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер до 200 хил. лв. Според държавния глава размерът на предвидените санкции не е съобразен с тежестта на нарушението. По думите му законът предвижда глоба до 50 хил. лв. за лица, които произвеждат, внасят, продават, съхраняват или предоставят за употреба в България лекарствени продукти, неразрешени за употреба - нарушение, което може да има много по-тежки последици за общественото здраве.