Орешарски пред КСНС: Заплаха за националната сигурност е цялостната обстановка в страната
"Днес като заплаха за националната сигурност може да се счита цялостната социално-икономическа обстановка в страната, формирана в последните няколко години."
Това е казал министър-председателят Пламен Орешарски през Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента, съобщи правителствената пресслужба.
Президентът Росен Плевнелиев свика КСНС заради усвояването на евросредствата. Темата на заседанието е "Стратегическите приоритети на Република България в контекста на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014 – 2020 г."
За итерациите, връзките и пространственото мислене
"Така формулирана темата е твърде отдалечена от сферата на националната сигурност на страната" - така започва изказването на премиера пред съвета.
Орешарски продължава мисълта си така: "Необходимо е доста настойчиво пространствено мислене с големи дози склонност цялото общество да се разглежда като система от преплетени връзки и по линия на няколко степени на итерации да се достигне до зависимостите, върху които би се фокусирала днешната дискусия."
Премиерът казва още, че в последните 24 години, от началото на прехода до днешни дни, могат да се идентифицират два случая на икономически предпоставки, довели до действителна заплаха за националната сигурност – мораториумът върху плащанията по външния дълг на страната, наложен в началото на 1990 година и дал отпечатък върху цялостния ход на реформите в следващите няколко години, и драматичната монетарна, финансова и банкова криза от периода 1996-1997 година.
"От тогава до сега проблемите с държавните дългове могат да се считат за решени. Монетарната и банкова системи също бяха сериозно заздравени и днес не могат да се третират по какъвто и да е начин като заплаха за националната сигурност", посочва той.
"Днес като заплаха за националната сигурност може да се счита цялостната социално-икономическа обстановка в страната, формирана в последните няколко години. Години, в които началната икономическа рецесия прерасна в депресия, висока безработица, растящо неравенство и катастрофален спад на доверие в институциите, което градихме с променлив успех през целия период на прехода. Това е предизвикателство, което изисква целенасочени усилия за възстановяване на инвестиционната активност, защото инвестициите са утрешният растеж", е изводът му.
Посочва като друг проблем нарастващото несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на трудовия пазар, което също предполага инвестиции в образованието и обучението.
"Затова съм склонен да поставя като водещи предизвикателства инвестициите и квалификацията като предоставящи конкурентната ни способност като икономика и държава", казва премиерът.
За умните, интелигентните и красивите
"При подготовката на доклада сме стъпили на вече приети стратегически насоки на развитие, преодолявайки характерната за нас като общество склонност да започваме на ново, като по-умни, интелигентни и красиви от предходните власти", заявява в речта си премиерът Орешарски.
По думите му стратегическите приоритети са функция както на социално-икономическо развитие на страната, така и на приоритетите на ЕС, дефинирани в стратегическите насоки "Европа 2020". Орешарски подчертава, че тези приоритети са представени в Националната програма за развитие "България 2020", а по-конкретни политики и инструменти - в програмата на правителството "Държавност, развитие, справедливост", Националната програма за реформи, Конвергентната програма и другите действащи стратегически и програмни документи.
Премиерът посочва, че внесеният от него доклад описва направленията от правителствената програма, които кореспондират на стратегическите насоки от програмни документи. Затова и предлага на Консултативния съвет да включи в заключенията си няколко извода:
"1.Всички приоритети от програмата "България 2020" намират място в управленската програма на настоящото българско правителство и по преобладаваща част от тях се работи, а по други са набелязани конкретни политики, мерки и инструменти за тяхната реализация.
2.Споразумението за партньорство с ЕК 2014 - 2020 съдържа както приоритетите от програмата "България 2020", така и от правителствената програма, като е постигнато съответствие с насоките от стратегията "Европа 2020".
3. Консултативният съвет подкрепя приоритетите, заложени в Споразумението за партньорство с ЕК, и призовава за прилагане на политиките, насочени към тяхното изпълнение."