Да се уточни дефиницията кои вещи представляват културно наследство - това предложи юристът Стоян Стойков, участвал е в работната група по изработване на новия Наказателен кодекс. 

Поводът е дискусията, възобновена от колекционерите и антикварите, заради въведеното в кодекса наказание за нерегистрирана културна ценност. Според подготвения от правителството проект за нов наказателен кодекс  хората, които притежават нерегистрирана културна ценност, да бъдат наказвани със затвор до 4 години и глоба от 2 хил. лв. до 10 хил. лв. Ако притежават пък повече от три подобни предмета, затворът е до шест години, тежка глоба и конфискация.

Както и досега, колекционерите са против формулировката за културна ценност. В момента обаче Наказателният кодекс предвижда наказание - затвор до 6 години, само за притежание на археологически обект, който не е регистриран. Глобата пък е от 3000 до 50 000 лв.

Пред БНР Стойков коментира, че може би трябва да се уточни дефиницията, записана в Закона за културното наследство. Според него може да се въведе ограничение във времето - например да се изисква регистрация само на вещите, датирани опреди 1800 г.

Друг начин, по който много страни са решили този проблем, е да има оценка и за вещи, които представляват културно наследство, да се обявяват предметите със стойност над 150 000 евро, коментира той. 

Стойков е завършил е право в УНСС, работил е и като експерт в комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна на дейност, от 2007 до 2010 г.