Депутатите ще разполагат с 15 дни, за да изберат председател, двама заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия (ЦИК), след като новият Изборен кодекс влезе в сила. За същото време президентът ще трябва да назначи останалите 15 членове, предложени от партиите.

Първоначално проектът за нов кодекс, внесен от БСП през декември, предвиждаше срокът да е месец след влизането в сила на закона. Днес временната парламентарна комисия, която обсъжда кодекса на второ четене, реши срокът да бъде съкратен наполовина. Предложението дойде от левицата и беше подкрепено от ДПС, а председателят на комисията Мая Манолова (БСП) се мотивира с кратките срокове до предстоящите евроизбори. Окончателното решение ще дойде след гласуването на текстовете в пленарната зала.

Така само 15 дни след влизането в сила на новия закон трябва партиите да са внесли кандидатури, а парламентът да разгледа предложенията в постоянна комисия, която да изслуша кандидатите. Според източници от левицата управляващите вече имат кандидат за председател на новата ЦИК - бившия конституционен съдия Емилия Друмева. Тя ръководи Обществения съвет към комисията за подготовка на Изборния кодекс, председателстваше заседанията на гражданския борд за честни избори към служебното правителство и присъстваше на всички заседания на двете комисии на Мая Манолова, които изготвяха изборния закон.

След изслушването на кандидатите партиите правят предложение до ръководството на парламента за ръководство на комисията и до президента – за членове. Едва тогава Народното събрание гласува, а държавният глава издава указ за назначаването на членовете на ЦИК. Мандатът на комисията ще бъде 5 години.

Преди два дни временната комисия прие новите правила за съставяне на комисията, която беше намалена от 21 на 19 членове. Досега тя се назначаваше с указ на президента и в състава ѝ влизаха кандидати, предложени от парламентарните партии и коалиции и тези, които имат евродепутати. При обсъжданията на първо четене депутатите от ГЕРБ обвиниха управляващите, че искат да сменят сегашната комисия и да съставят своя, като така се стремят към служебна победа на предстоящите евроизбори. Затова от опозицията настояваха за запазване на правилото президентът да назначава ЦИК. На второ четене приеха идеята на Института за развитие на публичната среда държавният глава да има квота от 4 души, а парламентът да избира останалите 5, но предложението беше отхвърлено.

Изготвянето на проекта на нов Изборен кодекс отне 7 месеца, в които зам.-председателят на парламента Мая Манолова организираше дискусии с граждански организации за обсъждането на текстовете. След приемането на проекта на левицата на първо четене на 22 януари временната комисия, създадена специално за обсъждането на закона и оглавявана от Манолова, дискутира всички текстове само 4 дни.

След няколко няколко заседания в последните дни, продължили между 5 и 7 часа, днес на заседанието на комисията Манолова обяви, че целта е кодексът да влезе в пленарната зала до следващата сряда, за да може да влезе в сила до изборите за европарламент през май. За заседанията в понеделник и вторник останаха най-спорните текстове – въвеждането на преференция за парламентарни избори, принципът на уседналостта, методиките за изчисляване на изборните резултати, въвеждането на нов избирателен район за Варненската област, видът на бюлетините. По много от предложенията БСП среща съпротива не само от ГЕРБ, но и от коалиционния си партньор ДПС.