Въпреки препоръките на Венецианската комисия за повишаване на точността на избирателните списъци и подобряване на процедурите за коригирането им, разпоредбите в новия Изборен кодекс, които включват изготвянето на регистър на избирателите с възможност за активна регистрация, най-вероятно ще отпаднат.

Пред журналисти в парламента днес Мая Манолова (БСП), която ръководи временната парламентарна комисия за създаване на новия кодекс, посочи, че текстовете не срещали достатъчно подкрепа от различните парламентарни групи. За учудване на Манолова те били критикувани и от неправителствени организации с опит в изборното наблюдение.

Самата аз съм убедена, че само така могат да бъдат изчистени избирателните списъци, увери Манолова.

В доклада на Венецианската комисия, с който "Дневник" разполага, се посочва, че "броят на регистрираните избиратели изглежда висок в сравнение с населението". Припомня се, че населението по данни на НСИ включва хората, налични на територията на страната, и напусналите за по-малко от година, докато избирателните списъци се изготвят на базата на всички български граждани с избирателни права, включително онези в чужбина.

Затова още през 2011 г. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) са отправили три препоръки -  повишаване на общественото доверие към верността на списъците; повишаване на точността им и подобряване на процедурата за коригиране на списъците, особено в деня на изборите, с подобрени процедури за използване на допълнителни списъци.

Проектът на нов кодекс остава относително непроменен в тази посока и така препоръките остават неизпълнени, пише в доклада на Венецианската комисия.

За да реши проблема със списъците, проектът на БСП, който в момента се обсъжда на второ четене във временната парламентарна комисия, включва изготвяне на регистър на избирателите на базата на списък на гласувалите на първите избори след приемането му. След това регистърът може да се допълва.

На днешното заседание на комисията депутати от ГЕРБ изразиха притеснения, че текстовете не са достатъчно прецизни по отношение на регистрацията на българите в чужбина.

Основните критики на Венецианската комисия по отношение на списъците са срещу забраната хора, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода", да гласуват. То обаче е заложено в конституцията и така без промяна в основния закон не може да се преодолее. От комисията възразяват и срещу наличието на забранителни списъци, в които влизат не само затворниците, но и онези избиратели, които не отговарят на изискването за уседналост на местни и евроизбори. Така, ако искат да се съобразят със становището, вносителите на новия изборен закон от БСП ще трябва да се откажат от нормата за уседналост. Заради неразбирателството между БСП и ДПС по темата приемането на член 3 от проекта на нов кодекс, който включва принципите на закона, е под въпрос.

Забележки има и за забраната за агитация на език, различен от българския – също въпрос, по който позициите на левицата и ДПС се различават.

Друга критика към новия кодекс също засяга промени в конституцията – изискването да се разшири кръгът от лица, които могат да оспорват изборните резултати. Според основния закон оспорването е пред Конституционния съд, който може да бъде сезиран само от поне една пета от депутатите, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

От Венецианската комисия приветстват опитите да се осигури политически баланс в ръководството на Централната избирателна комисия (ЦИК) – според законопроекта парламентът не може да избере председател, заместник-председатели и секретар, предложени от една партия. Критикуват обаче липсата на гаранции за такъв баланс при членовете на ЦИК. Междувременно днес временната парламентарна комисия одобри единодушно разпоредба, с която представители на една партия не могат да имат мнозинство в ЦИК.

В доклада се одобрява създаването на специална парламентарна комисия ad hoc за общественото обсъждане на проекта за нов кодекс и се отчита, че той представлява стабилна основа за провеждането на демократични избори. Преди да бъде внесен, законопроектът беше обсъждан 7 месеца с представители на граждански организации.

На въпрос дали партиите в крайна сметка ще се разберат за въвеждането на преференция за парламентарен вот – правото избирателите да посочват конкретен кандидат в партийните листи, Манолова днес посочи, че част от текстовете в кодекса все още не били приети заради ината на опозицията. "Много се надявам, че всички групи и народни представители ще проявят достатъчно отговорност, за да не блокират изборните правила и преференцията", заяви тя.