На 25 май българските избиратели ще гласуват за членове на Европейския парламент от България.

Това са третите избори за еводепутати в България. Първите бяха през 2007 г., когато страната се присъедини към Европейския съюз. Следващите - през 2009 г., съвпадаха с евроизборите в целия съюз.

Българските граждани, навършили 18г. до изборния ден включително, които имат настоящ адрес в страна членка на ЕС най-малко 60 дни от последните три месеца преди изборите.

Изключение са поставените под запрещение и изтърпяващите наказанието лишаване от свобода, които нямат право да гласуват. Могат да гласуват и българите в други страни членки, ако там има открита избирателна секция.

На евроизборите могат да гласуват и всички граждани на друга страна членка на ЕС, навършили 18 години до изборния ден включително, ако не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България. Те също трябва да са живели най-малко през последните три месеца в страна членка на Европейския съюз и да не са лишени от право на глас в страната, на която са граждани.

Това са списъците на гражданите с право на глас. Съставят се от общинските администрации поотделно за всяка избирателна секция и се публикуват на интернет страницата на общината. В тях се вписват имената на избирателя по азбучен ред и постоянният адрес. Графите за вписване на единния граждански номер и на вида и номера на документа за самоличност трябва да останат празни, защото това са лични данни.

Избирателни списъци се съставят и в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и др., както и на плавателни съдове под българско знаме от ръководителя на заведението, дома, съответно от капитана на плавателния съд. Списъци се съставят и от ръководителите на местата за лишаване от свобода и задържане под стража. В тях се включват онези, за които няма влязла в сила присъда.

Кметовете на общините трябва да осигурят възможност всеки да прави справка дали е включен в избирателния списък, включително на безплатен телефонен номер.

Всеки избирател може да поиска отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък с писмено заявление до кмета на общината или района или кметството, което трябва да подаде най-късно до 17 май - 7 дни преди изборния ден. (Бланка на заявлението можете да изтеглите от прикачения файл вляво)

От 14 април вече може да се направи справка по електронен път за адреса и номера на избирателната секция, в която избирателят трябва да упражни правото си на глас. Това става на сайта на ГРАО, като системата позволява търсене по ЕГН или адрес.

Справка може да се прави и с SMS на номер 18429 срещу 25 стотинки без ДДС, както и на телефон 0800 1 4726 ("0800 1 GRAO"). Той е безплатен за цялата страна.

Бюлетините за евроизборите са общи (интегрални) и са свързани в кочани. За да не могат да се подменят в кабинката за гласуване, те имат полиграфическа защита и номерация.

Всяка бюлетина има два съвпадащи номера, които се откъсват. Преди гласуването секционната комисия откъсва бюлетината от кочана, където остава единият от двата номера, и я подава на избирателя. След гласуването избирателят подава сгънатата си бюлетина на комисията. Тя сравнява втория номер с този, който е останал върху кочана. Ако съвпадат, го откъсва и го пуска в отделна кутия. Избирателят пък пуска в урната сгънатата бюлетина, върху която не е останал нито един номер.

От лявата страна на бюлетината са изписани имената на партиите, коалициите и инициативните комитети, издигнали независим кандидат, както и квадратчета с поредните им номера. В дясната ѝ част има и 17 кръгчета с поредни номера, колкото са евродепутатите от България.

Избирателят може да отбележи избора си за само със знак Х или V със син химикал в квадратчето с номера на съответната листа, иначе бюлетината ще се счита за невалидна.

Освен партия или коалиция, той може да посочи и предпочитание за конкретен кандидат от листата - т.нар. преференция. За целта трябва да постави знак X или V и в едно от кръгчетата от дясната част на бюлетината - с номер, който съответства на поредния номер на кандидата в листата. Пред изборното помещение и в кабините за гласуване има табло, на което са изписани имената и номерата на кандидатите по листи.

В някои секции експериментално има и машинно гласуване. Не е задължително тези, които участват в машинното гласуване, да пускат и хартиена бюлетина. Но резултатите от машинното гласуване няма да се зачитат.

Избирателите се вписват в списъците за гласуване според постоянния си адрес.

Законът обаче предвижда възможност гласоподавателите да пуснат бюлетина и по настоящ адрес, ако той е различен от постоянния им. За целта в срок до 10 май трябва да заявят това си желание в общината по временната си адресна регистрация, за да бъдат отписани от единия избирателен списък и дописани в другия.

Искане за гласуване по настоящ адрес може да се подава и на интернет страницата на ГРАО - http://www.grao.bg/elections/>. За целта е нужен електронен подпис.

Българите в чужбина могат да гласуват, но само в страните от ЕС.

Заявленията са подписани саморъчно и се подават лично или по пощата в мисиите ни зад граница, по пощата, като в едно писмо може да има повече от едно индивидуално заявление. Могат да се подават и електронни заявления на интернет страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК).

В заявлението задължително се посочват имената по паспорт, лична карта или военна карта (само за военнослужещите), единният граждански номер, постоянният адрес в България и населеното място, в което избирателят желае да гласува.

Министерството на външните работи обобщава данните от заявленията и ги изпраща на съответните дипломатически и консулски представителства за вписване на избирателите в списъците. Те се публикуват на интернет страниците на Външно министерство и дипломатическите представителства до 6 май. Избирателите, които не са вписвани, могат да обжалват това пред ЦИК в срок до три дни от публикуването на списъка. Тя пък има 3-дневен срок за решение, което се обявява незабавно и може да се обжалва пред Върховния административен съд.

За да бъде разкрита секция, са нужни поне 20 заявления за населените места, в които има дипломатически мисии на България. В останалите населени места са нужни 40 заявления. Там, където на избори през последните 5 години е имало секция, в която да са гласували поне 100 души, също трябва да се образува такава.

Посланиците ще могат и сами да преценяват къде още да може да се гласува и да изпращат предложения до ЦИК. До 3 май комисията трябва да определи местата в държавите, в които ще се образуват секции.

Ако български гражданин зад граница не е включен предварително в избирателните списъци в съответната държава, в която живее, но има право да гласува, може да бъде вписан от секционната избирателна комисия на място, след като представи документ за самоличност и декларации по образец, че отговаря на условията да избира, не е гласувал и няма да гласува на друго място в същите избори.

Когато срокът за валидност на паспорта или личната карта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на България, че е подал заявление за продължаване на срока на валидност или за издаване на нов паспорт или лична карта.

На изборите за евродепутати студентите редовно обучение и пълнолетните ученици могат да гласуват в секция по избор в населеното място, в което учат. Нужна им е ученическа книжка или заверена студентска книжка плюс документ за самоличност. На място в избирателната секция те попълват декларация, че няма да гласуват и на друго място, и носят наказателна отговорност, ако нарушат забраната.

Избирателите с трайни увреждания могат да заявят в срок до 4 май преди изборите желание да гласуват в подвижна урна до съответната община по постоянен адрес. Това може да стане и по електронен път през интернет страницата ѝ. Заявление може да се подаде и по настоящ адрес, ако той не съвпада с постоянния, но избирателят трябва първо да е поискал да бъде включен в списъка по настоящ адрес.

Хората с влошено зрение или тези, които не могат сами да отбележат вота си в бюлетината, имат право на придружител в тъмната стаичка. Един човек обаче не може да е придружител на повече от двама избиратели.

Предизборната кампания продължава от 25 април до 24 ч. на 23 май. На 24 май агитацията е забранена, тъй като е ден за размисъл. За агитация се счита "призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори".

По време на кампанията кандидатите, партиите и коалициите и инициативните комитети могат да изготвят и разпространяват плакати, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително трябва да е отбелязано от чие име се издава, а на не по-малко от 10% от него е задължително да е видима информацията, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

В изборния ден е забранено поставянето на агитационни материали в изборните помещения, както и на по-малко от 50 метра от входа на сградите, в които са те. Поставянето на предизборни агитационни материали извън предизборната кампания е забранено.

Агитационните материали се поставят на определени от кмета места, а на сгради и огради - с разрешение на собственика или управителя на имота. Забранено е използването на държавния и общинския транспорт за предизборна агитация, както и унищожаването на законни агитационни материали до края на изборния ден. Партиите са длъжни да почистят разлепените плакати до 7 дни след гласуването.

В деня на изборите - докато ЦИК на обяви края на гласуването, е забранена агитацията, както и огласяването на социологически прогнози за резултатите.

Законът забранява 24 часа преди началото на изборния ден и до края му огласяването "под каквато и да е форма" на резултати от допитвания за гласуването.