"Капитал": Сагата "Цветанов-Пеевски-Цацаров", или как точно се управлява България
Задочният спор между депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия вътрешен министър и зам.-председталел на ГЕРБ Цветан Цветанов донякъде внесе яснота за това какъв е бил поводът за срещите им. Най-коментирата от тях - тази, на която е присъствал и главният прокурор Сотир Цацаров, се е състояла някъде в края на 2012 или началото на 2013 г. - времето между избора му за главен прокурор и назначенията на неговите заместници. От думите на Пеевски се разбира, че тогава Цветанов е поискал от Цацаров да назначи приближената до него окръжна прокурорка на Шумен Ася Петрова за зам. главен прокурор и в "никакъв случай да не бъде избиран Борислав Сарафов за заместник главен прокурор", защото "не го харесвал", пише в. "Капитал" в анализа "Сцепление на властите. Сагата "Цветанов-Пеевски-Цацаров", или как точно се управлява България".
Зам. главните прокурори Борислав Сарафов и Ася Петрова са избрани в две последователни заседания на Висшия съдебен съвет (ВСС) през януари 2013 г - без дебат, но с впечатляващо мнозинство от 17 и 18 гласа. "По-късно при други гласувания щеше да стане ясно, че толкова гласове се събират винаги, когато минава важно за главния прокурор решение. Очевидно Сотир Цацаров има квота от негови хора, които му гласуват всяко предложение във ВСС", отбелязва "Капитал".
Изданието изброява още решения, назначения и протекции, които съвпадат с редовните посещения на Пеевски при вътрешния министър при правителството на ГЕРБ, които са свързани и с избора и работата на главния прокурор. Версиите на Цветанов и сина на Ирена Кръстева за това колко пъти са се виждали в сградата на МВР на "6-ти септември" обаче се разминават - според Цветанов става дума за няколко срещи, а според сина на Ирена Кръстева – за точно 40 посещения, което е подкрепено и със справка от пропуска на сградата.
"И ако "успелият мъж на 33" е ходил всеки месец при Цветан Цветанов, той очевидно е в добри отношения и с настоящото ръководство на МВР. Няма друго логично обяснение за факта, че ръководеното Цветлин Йовчев министерство успя толкова скоростно да изготви, и то по неясна процедура (нито по реда на Закона достъп до обществена информация, нито по Закона за защита на личните данни), поисканата от Пеевски справка", пише още "Капитал". Същата информация в последствие е била отказана на изданието от министър Цветлин Йовчев с аргумента, че така щял да наруши правата на депутата от ДПС Делян Пеевски.
И стигаме пак до въпроса кой
"Очевидно е, че прокуратурата на Цацаров и Пеевски имат общ враг и това е вътрешния министър Цветан Цветанов, в когото държавното обвинение има фискация – за по-малко от година срещу него бяха образувани общо три дела, като две от тях вече са в съда", обобщава и припомня изданието. Източници от прокуратурата коментирали пред него, че повод за разрива в отношенията между Цацаров и Цветанов било посещение на бившия директор на ГДБОП Станимир Флоров при главния прокурор, на което той му показал негови разговори с окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев. Поведението на близкия до Цветанов Флоров била приета от Сотир Цацаров като опит за изнудване.
Конкретната причина за враждата между Делян Пеевски и Цветан Цветанов също не е съвсем ясна, още повече че по време на управлението на ГЕРБ медиите на депутата от ДПС бяха основен рупор на шумните акции на тогавашния вътрешен министър, припомня "Капитал". "След конституирането на действащия сега парламент и малко преди да бъде избран за председател на ДАНС, любовта беше забравена - Делян Пеевски вече открито заплашваше Цветанов с прокуратурата от парламентарната трибуна. Скоро след това думите му бяха потвърдени и държавното обвинение започна серия от разследвания срещу бившия силов вицепремиер".
"Доколкото главният прокурор Сотир Цацаров е страна в спора, обективното разкриване на фактите изглежда невъзможно – евентуалното установяване на обективната истина е камък в градината на ръководителя на държавното обвинение. Отказът на институциите да разнищят скандала е доказателство за тежките зависимости, в които са оплетени и медиите, и съдебната система", завършва анализът.