ВСС осъди уличния натиск над съда при делата за погрома над джамията в Пловдив
Висшият съдебен съвет (ВСС) прие декларация, с която осъди опитите за натиск над Пловдивския апелативен съд миналия петък по време на делото за вакъфските имоти. Поводът е протестният митинг срещу връщането на Куршум джамия в Карлово на мюсюлманското вероизповедание, който прерасна в груби нарушения на реда и трошене на стъкла на пловдивската Джумая джамия.
В понеделник Съюзът на съдиите в България (ССБ) излезе с декларация срещу натиска, в която напомни на ВСС, че има задължението да брани независимостта на съдебната власт. В документа съюзът цитира и всички закони от обявяването на Независимостта до днес, които имат значение за решаването на казуса.
В дебата във висшия съдебен съвет главният прокурор Сотир Цацаров, който е и инициатор за приемането на документа, съобщи, че в мотивите на искането за разрешаване на протеста организаторите са написали, че става дума за "предотвратяване на незаконно съдебно решение". Недоумение буди как такъв мотив не е направил впечатление на общинските власти, коментираха юристи.
Според главния прокурор в случая става дума за елементарно реализиране на политически цели.
"Без да отрича правото на гражданите на мирни събирания, както и правото на свободно изразяване на мнения, Висшият съдебен съвет намира, че протестът премина във форма на пряк натиск по отношение на съда. Такъв натиск е недопустим независимо от декларираните цели на неговите организатори", казва ВСС в декларацията. В нея висшите магистрати напомнят, че съдът не създава законите, а само ги прилага.
"В този смисъл работата на съда не може да бъде използвана за реализиране на политически цели, както и за създаване и поддържане на напрежение между гражданите. Всяка форма на натиск по отношение на съдиите е посегателство върху независимостта на правосъдието и така – върху конституционния ред. Такъв натиск не може и няма да бъде толериран", заявява ВСС.
Миналия петък - на 14 февруари, протестът в Пловдив срещу връщането на Куршум джамия на Главното мюфтийство, в който се включиха футболни агитки, прерасна в хвърляне на павета и бомбички по Джумая джамия в Пловдив, а впоследствие полицията и кметът се обвиниха взаимно в неадекватни действия, които довели до невъзможност да бъдат предотвратени нарушенията на обществения ред.
По-късно бяха осъдени четирима души за едро хулиганство на различни срокове пробация и лишаване от свобода условно, а други четирима получиха административни наказания по Указа за борба с дребното хулиганство.