Конкретното предложение е за промяна на учебните планове и въвеждане изучаване на тоталитарните режими в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище.

Огромната част от хората - и специално младото поколение - няма нито цялата информация, нито разбирането за същността на политическите и социалните процеси от най-близкото ни минало. Те имат право на това, се сочи в мотивите за промяната в гимназиалния учебен план.

 "Четвърт век след падането на комунизма в България ние продължаваме да живеем в някакви паралелни светове по отношение на знанието ни за историята между 1944 и 1989 г. Продължаваме да сме свидетели на славословието на режима, въпреки че имаме пълна и обективна академична историография и красноречиви журналистически разследвания за него", пише още в петицията.

Обществениците припомнят, че българският парламент прие закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен през 2000 г., а през 2009 г. се присъединихме към Пражката декларация за създаване на обща европейска памет, инициирана от Вацлав Хавел. "Колко млади хора в България днес знаят, че Нюрнбергският процес осъди на смърт 12 души от 24 подсъдими, а т.нар. Народен съд в България издаде 2618 смъртни присъди, от които са изпълнени 1046," се пита в петицията.

Промяната е важна, по думите на инициаторите, и защото "българите имат правото да знаят колко дълго живее старият комунистически режим и как днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България."

Документът е подписан от преподаватели от Американския и от Югозападния университет. Подкрепена е от Желю Желев (президент 1990 -1997 г.), от Иван Станчов, който беше министър на външните работи и посланик във Великобритания, от режисьора Атанас Киряков, който представи филма си "Горяни" на форума, на който беше предложена петицията в края на седмицата.