Твърдението е на Алберто Родригес - мениджър сектор "Образование" за Европа и Централна Азия на Световната банка, според когото образователната система у нас трябва да се промени така, че учениците да не излизат функционално неграмотни и същевременно голяма част от тях да бъдат обучавани като тесни специалисти в дадена област. Той участва на конференцията "Бизнес и образование", организирана от в. "Капитал".

Родригес описа вече известни факти, сред които резултатите от международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според тях 60% от обучаваните в средните общообразователни гимназии, 50% от обучаваните в професионалните гимназии и 28 на сто в профилираните завършват без необходимите основни познания като разбиране при четене, правилно писане и пресмятане на елементарни математически задачи.

Същевременно той посочи, че и българското население застарява, а пък заетостта сред младежите не е достатъчно висока. Според негови данни безработните сред завършилите начално образование са 51%, основно - 24 на сто, средно - 11 процента, и висше - 4%. Общата стойност е 21.5 на сто безработни млади хора. Сред ромите ситуацията е най-лоша, защото само едва 1% от тях са завършили висша степен, докато при останалите етнически групи са 14 на сто. При тях е и най-голямата безработица.

Качеството на висшето образование също не е достатъчно високо ниво, заяви Родригес. Той цитира данни на Българската стопанска камара, според които всеки трети завършил висше образование смята, че придобите знания и умения не съответстват на реалните потребности. Около 85% не са доволни от качеството на преподаване и 89 процента смятат университетските програми за остарели. Едва една четвърт започват работа, изискваща висше образование.

Родригес даде за пример образователната система на Полша, в която реформите започнали веднага след падането на комунизма, първите резултати са се усетили девет години по-късно, а през 2012 г. тя е една от страните, която показва голям напредък в изследваните PISA. Това се е отразило и на икономиката на страната, която въпреки световната депресия от 2008 г. има растеж.

На конференцията присъства и зам.-министърът на българското просветно министерство Иван Кръстев, който повтори вече започнатите промени. Сред тях са стратегия за висшето образование, нов Закон за училищното и предучилищното образование, който върви и с нови учебни планове. Повтори и намеренията на България да въведе дуалната система на обучение, която се използва в Германия, което включва част от дните на обучение да протичат като практически стаж във фирми.

Специалистът на Световната банка обаче посочи друг вариант за развитие. Според него през 1989 г. и в Полша обмисляли да въведат дуалната система, защото имат сериозни бизнес връзки с Германия и Австрия. Отказали се, защото решили, че е по-добре да намерят тип образование, което ще пасне за тях.

В крайна сметка те решили да променят професионалното гимназиално обучение, в което са били обучавани половината ученици през 1989 г. "Приблизително колкото днес в България", заяви Родригес и добави, че в момента в Полша това са около една десета от гимназистите. Останалите получавали базови познания, което им позволява бързо да намират ново професионално поприще. Така и икономиката на Полша не изпада в криза.

Пред "Дневник" зам.-министър Кръстев заяви, че одобрява идеята на Родригес, но в момента просветното ведомство работи по дуалната система, която нямало да бъде изцяло същата като в Германия, а адаптирана за българските условия.

Експертът на Световната банка даде и предложения за системата у нас. Според него успешно направени реформи са повишената самостоятелността на училищата, финансирането на брой ученици и оптимизацията на мрежата от общообразователни училища. Трябва да се работи още по мрежата от професионални гимназии и университети, модернизацията им, както и върху финансирането на висшите училища.

Той предложи всички 3-годишни да посещават  безплатни детски градини, да увеличи приобщаването на етническите малцинства, делегираните бюджети трябва да отговарят адекватно на образователните потребности на малките и селките училища. Сред идеите му към българската образователна система са по-бързи реакции от професионалните и висшите училища на търсенето на пазара чрез засилено участие на работодателите.