Почти единодушно парламентът прие процедурните правила за издигане на кандидатури и за избора на главен съдебен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Предложенията за кандидати се правят от депутатите до правната комисия до 2 април и трябва да се придружават освен от концепция за работата още от цял куп документи, че кандидатът отговаря на изискванията на Закона за съдебната власт.

На интернет страницата на парламента в отделна секция ще се публикуват предложенията заедно с документите плюс две декларации - за имущественото състояние на кандидата и произхода на средствата и, втората, че не е дисциплинарно освободен като член на Висшия съдебен съвет.

Неправителствени организации, висши училища и научни съюзи могат да представят на правната комисия становища за кандидатите, които също се публикуват.

Правната комисия проверява всички документи и ако някой кандидат нещо е пропуснал да представи, му се дава срок от 5 дни от датата на уведомлението да го направи.

След проверката комисията изготвя списък на кандидатите по азбучен ред на личните им имена  и пристъпва към изслушването им, което  е публично. Всеки кандидат има възможност да допълни професионалната си биография и да представи концепцията си в изложение до 15 минути. Депутатите могат да задават въпроси на кандидатите, включително и такива, които са постъпили в становищата на гражданските организации. Кандидатите отговарят в рамките на 3 минути.

На пленарното заседание за избор кандидатите се представят от вносителя на всяко предложение по азбучен ред. След приключване на депутатските разисквания кандидатите ще могат да се изкажат и да отговорят на зададени  въпроси, всеки  до 10 минути.  Изборът се извършва с  квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители.

Приемането на процедурните правила се наложи, след като парламентът прекрати първата обявена процедура за избор, по която беше номинирана съдията от Върховния административен съд Веселина Тенева. Инспекторатът към ВСС е юридически без главен инспектор още от началото на 2013 г., когато изтече мандатът на Ана Караиванова. Оставането ѝ на поста повдигна въпроси за легитимността на актовете на институцията и през октомври м.г. тя подаде оставка.

Отлагането на избора цяла година се обясняваше с невъзможността на управляващата ГЕРБ - преди предсрочните избори, както и на БСП, ДПС и "Атака" - след формиране на новото мнозинство, да съберат квалифицираното мнозинство, което конституцията изисква за този избор.

Днешното почти единодушно гласуване в парламента на правилата - без нито един глас против за процедурата по издигането и изслушването на кандидатите , и само двама против за правилата на пленарното заседание за избора -  дава знак,  че парламентарните групи вероятно са се примирили с невъзможността да си наложат "спазарен на тъмно човек" и са тръгнали за първи път, безпрецедентно, към открито издигане на кандидати и  провеждане на прозрачен избор.