Депутатите приеха на първо четене спорния закон за Сметната палата

Със 102 гласа "за" на БСП, ДПС и един независим депутат, 77 "против" от ГЕРБ и един "въздържал се" от БСП парламентът прие на първо четене новия закон за Сметната палата, с който се цели подмяна на състава на одитната институция, включително и на дългогодишния й председател Валери Димитров.
Това е наказателна акция, защото Димитров не е изпълнил повеля на БСП и ДПС. Гласувах "против", защото това е отмяна на професионалното начало в Сметната палата и връщане на партийното, обяви след вота депутатът от ГЕРБ Павел Гуджеров. Днес е Сметната палата, утре ще са прокуратурата и съдът, добави той.
В петчасовите дебати вчера управляващите и ГЕРБ взаимно се обвиниха в използване на одитната институция за политически поръчки. Основните критики към новия закон за Сметната палата, който предвижда да се върне старата колегиална форма с 9 членове със 7-годишен мандат, отправиха ГЕРБ и Валери Димитров. Според тях законът следва тенденция на депрофесионализация на одитната институция, тъй като отпадат изискванията членовете на палатата да са специалисти одитори и счетоводители.
Валери Димитров пък смята, че причината за написването на новия закон е професионалното, безпристрастно и обективно изготвяне на одитите на Авиоотряд 28 и на МВР, които Сметната палата не е изпратила на прокуратурата. Ако прокуратурата беше сметнала, че има данни за престъпление, щеше да образува наказателно производство, питайте я защо не е образувала досега, допълни той.
Проектът е внесен от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев и Сергей Кичиков от ДПС и Румен Гечев и Петър Кънев от БСП. При управлението на ГЕРБ отново със законова промяна одитната институция беше свита до по-скоро едноличен орган - председател и двама заместници, избрани от Народното събрание съответно с 6- и 7-годишен мандат.
В новия закон е заложено членове на Сметната палата да не могат да бъдат тези, които през последните три години са били депутати, министри, зам.-министри и други представители на изпълнителната власт, както и кметове и представители на местната власт. Логиката ни е да не идва от сферите, които подлежат на одит от Сметната палата, мотивира се Йордан Цонев.
Този закон е на практика старият, с който влязохме в Европейския съюз, той е добър и гарантира независимост на институцията, отбеляза Цонев. По думите му сред причините за изцяло нов закон са незадоволителните резултати от работата на палатата. Според вносителите при анализ на действащия закон прави впечатление, че правомощията във връзка с одита и външния контрол се осъществяват от председателя – еднолично или по делегация от негов заместник. Докато при вземане на решения от колективен орган това може да стане много по-трудно.
Намерението на управляващите е законът да бъде окончателно приет до края на март.