Членовете на Комисията за конфликт на интереси ще се избират след публично изслушване

Членовете на Комисията за конфликт на интереси ще се избират след публично изслушване

Депутатите от БСП Мая Манолова и Кирил Добрев използваха като повод за промените скандала с тефтерчето на бившия председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов от миналото лято
Депутатите от БСП Мая Манолова и Кирил Добрев използваха като повод за промените скандала с тефтерчето на бившия председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов от миналото лято
Членовете на държавната Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси ще се избират и назначават след публично изслушване. Това предвиждат промени в закона за конфликт на интереси, приети днес от депутатите на първо четене.
Парламентът одобри два законопроекта – един, внесен от депутатите от БСП Мая Манолова и Кирил Добрев, и един на Министерския съвет. Предвижда се увеличаване на обхвата на закона, който вече ще обхваща заместник-председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, заместниците на главния прокурор, на кметските наместници, обществените посредници и членовете на консултативния съвет на Сметната палата. Фиксира се и забавянето след срока на произнасяне на Комисията за конфликт на интереси – ако до два месеца не успее да вземе решение по конкретни казуси, тя ще разполага с още не повече от месец. Въвежда се постът заместник-председател и се повишават изискванията за членовете.
Като повод за промените, които според вносителите целят "осигуряване на отговорно, почтено и честно държавно управление от лицата, заемащи публична длъжност само в интерес на гражданите и обществото", Манолова и Добрев използваха скандала с доскорошния председател на Комисията за конфликт на интереси – Филип Златанов. През юли 2013 г. прокуратурата откри в личното тефтерче на Златанов указания за различните преписки и за лицата, които се разследват за конфликт на интереси. Златанов напусна председателския пост след скандала, а парламентът направи анкетна комисия по случая, оглавявана от Кирил Добрев.
От Министерския съвет посочват като мотиви липсата на систематизирана регламентация на правомощията на комисията, бавното вземане на решения, неясната уредба за правата на лицата, срещу които е образувано производството, както и законодателните пропуски за някои публични длъжности, останали извън обхвата на закона.