Бившият телевизионен водещ с амбиции за политик Николай Бареков внесе днес в парламента дълго прокламирания си законопроект за операция  "Чисти ръце", който според заявките му ще се изразява в проверка на миналото на всички полици и ще "отдели политиците с чисти ръце от тези с мръсните".

Лидерът на партия "България без цензура", който е близък до банкера Цветан Василев и до депутата от ДПС Делян Пеевски, обясни, че това е само първа стъпка. В бъдеще законът можел да стане дори по-суров, ако се въведе мярката при установени нарушения депутатите да се отзовават от Народното събрание, а общинските съвети да бъдат разпускани. 

За промени в Конституцията са необходими гласовете на минимум две трети от народните представители или 160 гласа. Според социологическите проучвания за момента Бареков има шансове за трета или четвърта партия в следващ парламент с резултат, значително по-нисък от прогнозите за БСП и ГЕРБ. Идеята за отзоваване на народни представители пък е лансирана неколкократно в последните години от различни партии, но до момента юристите не са намерили правен механизъм това да стане. 

Проектозаконът, с чието изпълнение Бареков вече обяви, че смята да натовари бившият телевизионен водещ и претендент за евентуален вътрешен министър Росен Петров, беше внесен с гласовете на отцепилите се от парламентарните си групи независими народни представители Румен Йончев, Светлин Танчев и Георги Марков, които подкрепят "България без цензура". 

От партията обявиха, че разчитат на гласовете на представители на всички групи в настоящия парламент за приемането на предложенията им. От другите партии засега не са дали заявка за подобна подкрепа. 

Проектът, който по-късно през деня беше публикуван на интернет страницата на Народното събрание, предвижда на проверка за имущество и доходи да подлежат всички публични фигури, сред които са всички заемащи изборни държавни длъжности, политици, магистрати, шефове на изпълнителни агенции, ръководителите на държавни регулатори, шефове на службите за сигурност и др. Заедно с тях се придвижда да бъдат проверявани съпрузите или партньорите, с които са във фактическо съжителство, роднините им по права линия без ограничение и по съребрена - до четвърто коляно. 

На предварителна проверка ще подлежат и кандидатите за съответните длъжности. 

Проверката, според законопроекта, включва имоти, приходи, сделки, пътувания в чужбина и консултантски договори и ще обхваща период от десет години назад от започване на проверката. Кандидатите за съответния пост ще са задължени при встъпване в длъжност да декларират, че доброволно се отказват от банковата и търговската тайна, за да могат да бъдат проверявани. В проектозакона обаче липсват липсват административни и наказателни разпоредби и не става известно какво следва, ако някой не спази изискванията. 

Предвижда се още публичните фигури да декларират, че не участват в управлението и не притежават дялове - пряко или непряко, в офшорни фирми. "По този начин законът не обявява участието в офшорни дружества за незаконно, а подчертава, че същото е признак на непрозрачност и не попада в стандарта за високи нравствени качества, който законът цели да наложи".

Проектозаконът предвижда проверките да бъдат възложени на специализирана комисия, която ще бъде нов постоянно действащ орган на държавна издръжка и със собствена администрация. Комисията ще се състои от петима души и ще се избира от Народното събрание с мнозинство от две трети от гласовете, като никоя партия не трябва да има мнозинство в нея. Мандатът й ще е петгодишен, без право на преизбиране, като през това време членовете на звеното ще имат депутатски имунитет, пише в мотивите на вносителите.

Сред изискванията пред членовете на комисията да имат магистърска степен по право, обществени комуникации и информационни науки, политически науки, социология или журналистика, да са с поне 10 години стаж и "да се ползват с високи морални качества, обществен авторитет и доверие". 

Комисията ще проверява публичните личности като стъпва на декларираните от тях данни пред Сметната палата, Агенцията по вписванията и Националната агенция по приходите. Според проекторазпоредбите тя ще може да иска съдействие и данни от митниците, МВР, прокуратурата и службите за сигурност. Записано е, че органът трябва да се произнася до месец след началото на проверката. 

В момента публичните фигури декларират имотното си състояние пред Сметната палата, а при открити несъответствия декларациите отиват за проверка при данъчните.