Ако досега някой все още се е съмнявал, че изборните закони се правят заради победата, а не заради избирателите, битката за ръководството на новата Централна избирателна комисия (ЦИК) би трябвало да е разсеяла тези съмнения. Обещанията на автора на новия Изборен кодекс Мая Манолова, че няма да повтаря своите и чуждите грешки от миналото и да прекроява закона според мярата на управляващите, се изгубиха в интерпретациите на "точката и запетаята" (изразът е неин) на кодекса, предлагани от партиите и президента.

А съставът на ЦИК е важен. Не защото работата, която трябва да свърши комисията, е огромна, и не защото обвиненията за изборните провали винаги са отправени към нея. А защото тя назначава районните комисии, а при местни избори - общинските. Те пък назначават секционните. Колкото по-надолу се слиза по веригата, толкова по-големи са манипулациите. Ненапразно при изслушването на кандидатите за ЦИК досегашният заместник-председател Румяна Сидерова подчерта, че единствените решения, в които политическите пристрастия наистина имат значение, са именно при съставянето на комисиите. Така, едва влязъл в сила, новият закон показа основния си дефект - напук на претенциите на Мая Манолова, е писан в полза на авторите си.

Осем месеца разправии около кодекса не стигнаха на ГЕРБ да разберат, че основната цел на управляващите е да назначат удобна ЦИК. Ако не бяха толкова заети да разиграват опозиционния си театър – да излизат както от пленарната зала, така и от заседанията на парламентарните комисии, ако не се правеха на обидени, не внасяха нови и нови решения, за които знаят, че няма как да бъдат приети (и които не им бяха хрумнали в последните четири години), депутатите на Бойко Борисов можеше и да се сетят да изчислят разпределението в ЦИК преди законът да бъде приет, а не в последния момент да изтъкват очевидния факт, че управляващите се стремят към служебна победа.

Те обаче проспаха приемането на целия кодекс. Будни бяха само тогава, когато удобно напускаха пленарната зала, за да позволят на БСП и ДПС да обезсмислят обещаваното най-голямо достойнство на новия закон – въвеждането на преференциален вот на местни и парламентарни избори.

А управляващите бяха последователни – както отбеляза лидерът на ДПС Лютви Местан, "знаем, защото не сме от вчера в политиката". Верни на проповядваната прозрачност, месеци наред те обявяваха открито намерението си да отнемат ЦИК от президента, за да не оставят съмнение, че искат пълния контрол върху нея. Фактът, че така концентрираха вниманието върху състава на комисията, не ги смути – и с основание. Опозицията отново не схвана къде е уловката.

Развръзката обаче беше особено грозна. Останали излъгани, авторите на кодекса "Фидосова" опряха дотам, че да очакват президентът да даде едно рамо – и той даде. И едва ли е бил изненадан от обвиненията на управляващите, че е нарушил закона (а ако е бил – толкова по-зле за него). ГЕРБ не спечели нищо, а кандидатът им за заместник-председателския пост Маргарита Златарева беше унизена публично.

Властта измисли нов начин да се предпазва от гражданите – като им се показва. От публичните говорилни за Изборния кодекс, в които се включиха Нина Гергова и Бисер Петното; от публичните заседания на парламентарните комисии, в които пролича чудовищната липса на юридическа компетентност; от публичната процедура за изслушване на кандидати за ЦИК, която сработи само защото нямаше вече накъде – комисията трябваше да бъде съставена преди изборите, резултатът е само един – растящо отвращение от политиката.

Плевнелиев беше прав за едно – скандалите около ЦИК никак не помагат да се повиши доверието в изборите. От разочарованието, както и досега, ще спечелят най-големите. Дори да не могат да се разберат за едно спорно място.