След убедителната победа на евровота през май ГЕРБ се явява на третите си парламентарни избори със заявката отново да ръководи страната и с желанието и този път да го направи сама. Още на пресконференцията след евроизборите, на които партията на Бойко Борисов спечели 30.4% от гласовете, или с една трета повече от вторите – БСП, Борисов подчерта, че отново би станал премиер, и увери, че има готови четири кабинета – "за самостоятелно управление, за несамостоятелно, за сянка, за слънце".

По-късно в парламента обяви накратко и управленската си програма - строга финансова политика, "пенсионна реформа веднага, вдигане на цената на тока – веднага, вдигане на осигуровки, криминализиране на неплащането на осигуровки." И се закани на доскорошните управляващи от БСП и ДПС, че ги чака "война и реваншизъм до дупка".

От партията не изключват възможността да получат достатъчно гласове за пълно мнозинство след провала на кабинета "Орешарски" и разрива между БСП и ДПС. Социологически проучвания в началото на август отреждат на ГЕРБ малко под една четвърт от гласовете на всички избиратели и преднина от около 8% пред БСП. Самостоятелното управление най-вероятно ще зависи от гласовете, подадени за партиите около 4-процентовата бариера – "Реформаторския блок", новосформирания "Патриотичен фронт" около НФСБ, коалицията между "България без цензура", "Лидер" и още няколко формации.

Борисов се опитва преди изборите да се дистанцира от всички – отрича близост с ДПС, въпреки че в последните седмици на парламента двете формации неведнъж имаха еднакви позиции и заставаха срещу социалистите. Предупреждава, че ако не гласуват за него, избирателите могат да очакват ново управление на БСП.

Като единствен възможен партньор лидерът на ГЕРБ посочва "Реформаторския блок", но засега отказва да се съобрази с искането на реформаторите той самият да не е премиер. Обвинява ги, че му извиват ръцете, а в средата на август дори заяви, че изключва съюз с тях и ще ги остави "да си поканят БСП и да си управляват заедно". От блока отвръщат многозначително, че всичко ще зависи от изборните резултати.

Прогнозата за преднината на ГЕРБ е впечатляваща на фона на предишните предсрочни парламентарни избори през май 2013 г., когато партията получи едва 140 хиляди гласа повече от "Коалиция за България" и 97 депутати, заради което Борисов отказа да състави правителство, въпреки че ръководеше най-голямата парламентарна група.

Тогава до предсрочни избори се стигна, след като след масови протести през февруари 2013 г. Борисов подаде оставка като премиер и обяви, че предпочита да се оттегли, вместо по асфалта, поставян при неговото управление, да се лее кръв. Праз май кабинет направиха БСП и ДПС с подкрепата на общо 120 депутати, а за да бъде той гласуван, беше решаваща помощта на лидера на "Атака" Волен Сидеров, чийто глас позволи на парламента да работи.

Борисов и досега отдава загубения мандат на скандала в деня за размисъл преди предсрочния вот. Тогава прокуратурата откри в печатницата "Мултипринт" в Костинброд, собственост на близки до ГЕРБ, над 350 хиляди годни бюлетини с неясен произход. Случаят беше раздухан от бившия телевизионен водещ в TV7, а сега лидер на политическа партия, Николай Бареков.

Скандалът с бюлетините не беше единственият преди парламентарния вот през 2013 г. В разгара на кампанията до някои медии достигна запис на разговор от дома на Бойко Борисов в Банкя между него, земеделския министър в кабинета му, а по-късно обвиняем за подкуп, злоупотреба със служебно положение и принуда Мирослав Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов. Борисов не отрече автентичността на записа, но пред журналисти неведнъж заяви, че нямало да го коментира, тъй като е незаконен. Найденов се дистанцира от ГЕРБ и заедно с бивши депутати и активисти на партията направи собствена формация – БАСТА. Част от основателите на БАСТА по-късно отидоха при Николай Бареков, а след евроизборите през 2014 г. Найденов изрази подкрепа за ГЕРБ.

Срещу заместник-председателя на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов през лятото на 2013 г. бяха заведени три дела - за длъжностно присвояване в размер на 50 хил. лв., че не е разрешил използването на специални разузнавателни средства спрямо свой подчинен, въпреки разрешение от съда, и че не е упражнил контрол при подслушване.

Заради друг скандал през 2013 г. от партията и от парламента излезе една от знаковите фигури - бившият шеф на правната комисия в 41-вия парламент Искра Фидосова. Инициалите И.Ф.бяха открити в личното тефтерче на бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов заедно с инструкции "Да се удари", "Да се забави", "Да се добавят други преписки" и информация за съществуващи сигнали в комисията. В тефтерчето фигурираха и инициалите Б.Б. и Ц.Ц.

Като опозиция в 42-рото Народно събрание ГЕРБ не успя да удържи групата си, както в предишния парламент. Последователно от декември 2013 г. от нея се отделиха депутатите Георги Марков, Светлин Танчев и бившият шеф на НАП Красимир Стефанов. Танчев и Стефанов се причислиха към новосъздадената формация на Николай Бареков "България без цензура" заедно с отцепилия се от групата на БСП лидер на Земеделския народен съюз Румен Йончев. Друг депутат от ГЕРБ – Даниел Георгиев, беше изгонен от групата, след като няколко дни се колеба да остане ли в нея, или да отиде при Бареков.

Някои народни представители от ГЕРБ напуснаха и парламента. Сред тях е бившият зам.-министър на финансите Владислав Горанов. Той обаче продължи да работи като експерт към партията, участва активно в подготвянето на предизборната програма и дори се явяваше рамо до рамо с Борисов на консултации при президента, когато политиците обсъждаха съдбата на Корпоративна търговска банка след поставянето й под специален надзор през юни 2014 г.

На първите си парламентарни избори през 2009 г. ГЕРБ получи подкрепата на 1 678 641 души, или 39.72% от гласовете. Тогава Борисов състави правителство сам, като разчиташе на подкрепата на РЗС, "Синята коалиция" и "Атака". Две години по-късно партията спечели и местните и президентските избори, като получи спечели президентското място, а на местния вот дори надмина целите си - взе 13 кметски места в областните центрове, срещу 10 на вота през 2007 г.

След като Борисов напусна кметския пост и беше избран за министър-председател през 2009 г., основанията да не може да оглавява партията отпаднаха и той беше избран за лидер на ГЕРБ. Цветанов беше привилегирован с единствения за партията пост на зам.-председател. През 2014 г. обаче Борисов издигна още двама свои заместници, избрани единодушно на партийния конгрес - кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов.

Първите избори, на които се явява ГЕРБ, са изборите за Европейски парламент през 2007 г. Получава подкрепа от БЗНС-НС /Анастасия Мозер/ и "Европейски демократичен път". Изпраща в Европейския парламент петима депутати - Душана Здравкова, Владимир Уручев, Николай Младенов, Петя Ставрева и Румяна Желева.

През 2009 г. на новите избори за евродепутати ГЕРБ не гласува отново доверие на Здравкова – един от създателите на сдружението и негов първи ръководител. Тя беше отстранена и от председателството на сдружение ГЕРБ.

Разочарование и доста негативи за партията донесе и Румяна Желева, заради провала в номинацията й за еврокомисар.

През 2013 г. ГЕРБ получи 6 места в Европарламента и изпрати в Брюксел бившия министър по еврофондовете Томислав Дончев, Андрей Ковачев, Мария Габриел, Владимир Уручев, кръстницата на дъщерята на Цветан Цветанов Ева Паунова и депутатът от Варна в 41-вия и 42-рия парламент Емил Радев.

Основна гордост на управлението на Бойко Борисов като премиер бяха строителството на магистрали и пускането на нови строителни обекти. Преди време дори заяви, че се чувства като фокусник, тъй като в който и джоб да си бръкне, вади лентички, останали от откривания.