Майката на убития командос в Лясковец: Много въпроси си задавам, но няма да ми върнат детето

"Много въпроси си задавам, но няма да ми върнат детето. Не съм чувала някъде антитерористи да се обръщат с "предай се". Не съм чувала, че такива специалисти като тях са имали за задача да преговарят с някого да се предаде. Аз предпочитам сина си жив, а не герой."
Това каза в интервю за Нова телевизия Ваня Рипчева, майката на Емил Шарков - командосът, който беше убит от психично болния Петко Петков в Лясковец при трагична акция на полицията на 14 март.
"Гледам го на екрана как прескача препятствия, катери се, тича и се усмихва. Усмихвам му се и аз. Не мога да повярвам, че не е жив", сподели жената. Тя разказа, че е научила за смъртта на сина си в 18 ч., докато акцията беше рано сутринта. "Не мога да се начудя как съм живяла 12 часа като една спокойна майка, без да знам, че детето ми го няма вече", казва Рипчева. Най-голямата й тревога сега са 15-годишната й внучка, която ще расте без баща и снаха й Милена, която е останала без съпруг.
Майката разказва, че никога не е заставала на пътя на мечтата на Емил да бъде част от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). "Не съм му казала нито една дума затова колко е опасно, колко е рисковано. И ако беше жив сега пак не бих го направила, защото той цял живот това искаше. След като се върна от казармата трябваше да избира с какво да се занимава. Беше време, когато неговите връстници избираха към коя групировка ще се присъединят, за да изкарат пари, а той искаше да е от страната на закона, да се подготви и да кандидатства за СОБТ. Имала съм безгранична увереност, че той знае какво трябва да се прави и ще го направи", припомня си Ваня Рипчева. По същото време, когато е постъпил в отряда, се е оженил и за съпругата си, допълва тя.
Рипчева споделя и, че не иска да обвинява никого за трагедията и не таи омраза към убиеца на сина й, но не може да си отговори на въпроса "защо". "Онзи ден ми се мярна този човек в носилка в една болница. Загледах се този път в лицето му и си мислех - този човек, ей така без нищо, е сложил край на живота на детето ми и се опитвам да разбера кое е това, което кара хората да постъпват по този начин", казва тя.
"Плача за другите момчета от отряда. На погребението дъщеря ми каза: Мамо, не плачи, виж колко Емовци има... Обаче всеки от тях може потенциално... ", казва накрая през сълзи опечалената майка.