Само за първите три месеца на 2014 година жертвите от катастрофи в страната са се увеличили с 25%, показва статистиката за пътнотранспортните произшествия, която МВР води.

От 2008 г. жертвите от катастрофи в България спадат постоянно. 2013 г. беше първата, в която нямаше спад, а броят на загиналите (601) беше колкото през 2012 г. Ръстът от началото на годината е значителен. До вчера загиналите от началото на годината са били 125, а за същия период през 2013 г. те са били 100.

Тежките пътни инциденти също нарастват с 120 (1240 катастрофи през 2013 г. срещу 1342 от началото на тази година).

 

Причините за намалението на катастрофите през предишните години бяха комплексни – подобрената пътна инфраструктура, по-новите автомобили, повечето камери за контролиране на пътя, по-ефективната система за санкциониране на нарушителите на правилата и намаленият заради кризата трафик на тежкотоварни автомобили.

Междувременно за втора година Европейския съюз (ЕС) отбелязва значителен спад на броя на смъртните случаи по пътищата, съобщи Европейската комисия, цитирана от БТА. Според предварителните данни броят на загиналите при пътнотранспортни произшествия е намалял с 8% спрямо 2012 г. след спад от 9% между 2011 г. и 2012 г. 

Според шефа на КАТ Алекси Стратиев основната причина за увеличението на катастрофите и жертвите от тях е заниженият контрол и липсата на достатъчно камери по пътя. "От началото на миналата година не са внедрени нови камери, а тази практика трябваше да продължи. А това не се случи и хората вече не се впечатляват, и знаят къде се намират повечето камери", заяви пред "Дневник" Стратиев.

В края на 2012 г. в България  имаше 164 камери – част от тях не правят снимка, но записват видео, когато има нарушение. Те са поставени там, където няма интензивно движение.

Налични бяха 109 мобилни камери, монтирани в автомобилите и които правят снимка, докато обикалят из страната – те могат да заснемат всичко. Има и 24 стационарни камери.

Идеята беше техниката да стигне някъде 400 радара в страната, а стационарните камери да бъдат около 170 (до 2014 г.). Това обаче не се е случило.

Наскоро Върховният административен съд (ВАС) прие, че издаването на електронни фишове на база радари с камери, инсталирани в полицейски патрули, противоречи на Закона за движение по пътищата. От КАТ заявиха за "Дневник", че камерите ще се използват като старите радари, тоест на провинилите се шофьори ще се съставят актове на място.

Стратиев смята, че решението на ВАС ще се отрази по негативен начин на ситуацията на пътя. По думите му фактор за увеличение на пътя е това, че "медиите са се отказали от темата. В предишни години непрекъснато се обръщаше внимание на този проблем, а след като се постигнаха резултати интересът спадна", смята шефът на КАТ.

Основната причини за катастрофите отново e несъобразената скорост (всяка скорост над тази, при която не е имало как да стане катастрофа). Според Стратиев, шофьорите почва да се чувстват фриволно именно заради усещането за занижем контрол. "Просто при по-висока скорост не можеш да реагираш толкова бързо и добре, както когато караш със съобразена", смята шефът на КАТ.

Председателят на асоциацията на пострадалите от катастрофи Владимир Тодоров се съгласява със Стратиев, че липсата на достатъчно камери по пътя е един от основните фактори за увеличението на пътните инциденти.

Според Тодоров много хора умират и заради липса на важна медицинска информация - като алергии, заболявания, кръвна група. "За това от два месеца тече проект за спешно здравно досие. На карта пластика са записани 13 жизненоважни показателя, които стоят при документите на шофьора, а на задното стъкло има стикер, който отбелязва, че водачът има такова "досие".

В анализа на средата за сигурност и състоянието на МВР през 2013 г. само на едно място се коментират катастрофите. От него става ясно, че новото ръководство на министерството е въвело нов критерий за ефективност - брой тежки катастрофи на катаджия. 

По данни на Европейската комисия всяка държава губи между 1 и 2% от брутния си вътрешен продукт заради пътнотранспортни произшествия. Толкова са щетите за медицинско и социално обслужване, инвалидни пенсии, увреден автопарк, повредена инфраструктура. За България това прави приблизително около 1 млрд. лв. годишно.