След разгромяващата загуба на евровота през май 2014 г., която за малко да остави социалистите трета политическа сила след ДПС, дългогодишният лидер на партията Сергей Станишев (начело от декември 2001 г.) реши да се оттегли.

Въпреки многобройните си заричания, че е водач на листата на БСП за евроизборите, но няма да става евродепутат, Станишев все пак реши да замине за Брюксел с мотива, че като президент на Партията на европейските социалисти има много задачи за решаване и ще е по-полезен в Европейския парламент.

Освен това Станишев беше изместен от първото място с т.нар. преференциален вот за 15-ия в листата (номера на БСП в бюлетината) Момчил Неков. Решението му дойде на фона на оттеглената от ДПС подкрепа за кабинета "Орешарски", като лидерът на движението Лютви Местан очерта хоризонт на правителството с мандата на левицата най-късно до есента.

Според социалисти обаче истинската причина за влошаване на отношенията между БСП и ДПС била в намерението на Станишев да оглави второ правителство, подкрепено от левицата и хората на Лютви Местан. Планът бил от състава на кабинета "Орешарски" да извади вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, който да бъде заменен с депутата и шеф на парламентарната вътрешна комисия Атанас Мерджанов, както и земеделския министър Димитър Греков, който не бил в добри отношения с ръководството на Държавен фонд "Земеделие" Мирослав Николов и Виолета Александрова, смятани за близки до Моника Станишева.

В деня след евроизборите обаче почетният председател на ДПС Ахмед Доган попарил желанието на Станишев за смени в кабинета с въпроса: "На базата на кои гласове?" След няколкодневни совалки между депутати от БСП и ДПС на третата среща ръководството на социалистите не се явило на уреченото място и това предизвикало пресконференцията на Лютви Местан, на която той обяви, че за партията му изходът са предсрочни парламентарни избори до края на годината.

На този фон срещу Станишев се изправи и вътрешнопартийната му опозиция и в крайна сметка беше притиснат от обстоятелствата да се оттегли. Сам предложи конгресът на партията да избере нов председател на 27 юли и заложи на двама - бившия енергиен министър Драгомир Стойнев (когото посочи за свой заместник-председател) и бившия шеф на Народното събрание Михаил Миков. Двамата стигнаха до балотаж, като Миков победи с 377 гласа срещу 333 гласа за Стойнев.

Миков, определян като удобния лидер от поддръжници и опоненти, засега не показва смели стъпки за промяна в партията. Запази заместниците на Станишев и почти същия състав на ръководството, с което предшественикът му работеше.

БСП оправда изборната си загуба на 25 май с отцепилата се в началото на годината група около предишния президент Георги Първанов АБВ и това, че редовите социалисти не припознавали правителството на Пламен Орешарски като свое, заради преяждането с власт от страна на ДПС. 

Станишев оглави БСП в края на 2001 г., когато тогавашният лидер на партията Георги Първанов изненадващо беше избран за държавен глава и не можеше да остане партиен председател. Станишев, тогава международен секретар на социалистите, беше посочен от Първанов за негов наследник.

Двамата се изправиха един срещу друг на конгреса на БСП през май 2012 г., но в последния момент Първанов се оттегли, когато претегли влиянието си и установи, че няма шанс. В началото на 2014 г. Първанов обяви, че тръгва по нова писта и ще участва на изборите през май с алтернативна лява листа начело с досегашния евродепутат от БСП Ивайло Калфин.

Действията на Първанов и сподвижниците му Румен Петков, Росица Янакиева, Емил Константинов, Людмил Веселинов доведоха до снемане на политическото им доверие от Националния съвет на БСП, а месец по-късно социалистите констатираха, че доскорошните им другари са си прекратили сами членството в партията.

Бившата управляваща комунистическа партия, която през 1990г. се преименува в Българска социалистическа партия, е формацията с най-много представители на висши управленски постове след демократичните промени. Социалистите са неизменно във всички парламенти, формират или участват в четири правителства. От техните редици са двама държавни глави. Единият е избраният два пъти пряко Георги Първанов /2002 - 2012/. Първият е Петър Младенов, който беше принуден да подаде оставка през 1990 г. сред масови демонстрации. Те бяха предизвикани от репликата му "Най-добре е танковете да дойдат", казана по повод голям митинг на 14 декември 1989 г. с искане за отпадане на конституционния текст, утвърждаващ ръководната роля на БКП.

В началото на 1990г. начело на партията е избран бившият член на Политбюро на БКП Александър Лилов. Месец по-късно е формирано правителството на Андрей Луканов. Министър-председателят подава оставка през август, като веднага след това повторно му е възложено да състави правителство. Вторият кабинет започва работа през септември, а три месеца по-късно - през декември, пада под натиска на улични протести. Това управление остава в историята с едностранното преустановяване на плащанията по външния дълг, както и с липсата на хранителни продукти и стоки от първа необходимост, с режим на тока и проблеми с отоплението, обобщавани с нарицателното "Луканова зима". През април 1990г. 7-ото Велико народно събрание избира представителя на БСП Петър Младенов за председател/президент. Три месеца по-късно той подава оставка след протести заради репликата "По-добре е танковете да дойдат".

През 1991г. по предложение на Лилов за лидер на БСП е одобрен Жан Виденов, който остава на този пост до 1996г. След като през 1994г. БСП (в коалиция с ПК "Екогласност" на  Стефан Гайтанджиев и  БЗНС "Александър Стамболийски" на  Светослав Шиваров) печели мнозинство в 37-ото Народно събрание, на 21 януари 1995 г. Виденов става министър-председател. Тогава той е на 36г. - най-младият политик, заемал този пост у нас.

В края на 1996г. България изпада в най-тежката икономическа и финансова криза в новата си история, съпроводена от хиперинфлация. Дясната опозиция, заедно със синдикатите, започват всекидневни протести по улиците на София. На 21 декември 1996г., на извънреден конгрес на БСП, Виденов подава оставка като премиер и като председател на партията. Наследен е в партията от Георги Първанов. Левицата започва консултации за сформиране на ново правителство, начело с вътрешния министър от кабинета "Виденов" Николай Добрев, но натискът на протестите се засилва. На 10 януари 1997г. демонстранти атакуват сградата на парламента. На 4 февруари Първанов и Добрев връщат мандата за второ правителство и се съгласяват на предсрочни избори.

След осем години в опозиция БСП печели най-много гласове на изборите за 40-ото Народно събрание през 2005г. и получава 82 депутатски места. Съставеният от Станишев проектокабинет е отхвърлен от парламента. Втората по резултат партия - НДСВ, връща мандата. Кабинетът "Станишев" е формиран едва с мандата на третата партия - ДПС. Правителството е коалиционно и включва представители на трите формации - БСП, НДСВ и ДПС, по формулата 8:5:3.

След кабинета "Станишев" на парламентарните избори през юли 2009 г. социалистите в "Коалиция за България" спечелват 40 депутатски места. През юни 2009 г. в изборите за Европейски парламент листата им начело със сегашния кандидат-президент на БСП Ивайло Калфин получава четирима представители в Брюксел.

От 2005 г. БСП разполага с шестима представители в групата на социалистите в Европейския парламент. На състоялите се през май 2007 г. избори партията печели пет евродепутатски места, а на вота през 2009 г. получи четирима представители в ЕП.

На местните избори през 2007 г. Кандидатите за кметове на общини, издигнати или подкрепени от БСП, спечелиха в 110 общини, 11 от които - областни центрове.

През 2009 г. БСП спечели четири евродепутатски места, а месец по-късно на парламентарния вот остана втора политическа сила - с 40 депутати. Това беше най-малката парламентарна група, която левицата има след промените през 1989 г.

На предсрочните избори през 2013 г. социалистите също бяха втора политическа сила - с 84 депутати, но заради изолацията на ГЕРБ формираха правителство заедно с ДПС. След 4 години в опозиция БСП отново се върна във властта, но за кратко.

През май 2014 г. социалистите спечелиха четири места в Европейския парламент.

През октомври 2003 г. БСП става член на Социалистическия интернационал, а от май 2005 г. - на Партията на европейските социалисти (ПЕС).