Партия "Атака" влиза в четвъртите си парламентарни избори в конкуренция с няколко отцепили се от нея фракции и с рекордно нисък рейтинг - под 2%.

Въпреки краткия живот на миналия 42-ри парламент Сидеров не успя да запази целостта на парламентарната си група и в последните седмици на работа на Народното събрание двама негови депутати го напуснаха - Димитър Аврамов и Гален Монев, които минаха към "България без цензура" на Николай Бареков.

Заради паритета в резултатите на предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. - БСП и ДПС със 120 депутати срещу ГЕРБ и "Атака" със 120 депутати, парламентът се превърна в заложник на хората на Волен Сидеров, дори и само заради кворума на заседанията. Така се роди нарицателното "златния пръст на "Атака".

На евровота през май тази година за първи път партията участва в избори, без ясно да се е позиционирала като опозиция на управлението. Претърпя крах като не успя да вкара нито един евродепутат.

Покрай в кризата в Украйна наяве излязоха и други допирни точки с една от управляващите партии - БСП, в отношението към Русия. "Атака" се обяви "за" признаването на референдума в Крим, против евросанкции срещу Кремъл и настоя българското правителство да бъде задължено да блокира решението на ЕС за налагане на санкции срещу Русия.

На традиционния си митинг по случай националния празник - 3 март, "Атака" развя транспарант "Долу европедерастията" и обяви, че България не е освободена от ЕС, а от Русия.

Заради препирните със служител на френското посолство на борда на самолета  и последвалите словесни сблъсъци с полицаи на летище "Варна", Сидеров остана без депутатски имунитет, беше обвинен за хулиганство и е с наложена мярка за неотклонение "подписка". В знак на солидарност и подкрепа от имунитета си се отказаха и всички останали 22 депутати от "Атака", макар да беше предварително известно, че от този жест не произтичат никакви правни последици.

Въпреки че беше привлечен като обвиняем за хулиганство и нанасяне на лека телесна повреда на полицай след инцидента на летище Варна, Сидеров дълго време ползваше разрешително за носене на оръжие. През лятото на 2013 г. той беше заснет от фоторепортери как влиза в сградата на Народното събрание с противошокова палка и пистолет.

Резултатът на президентските и местните избори през 2011 г. и повратливата позиция на лидера на "Атака" Волен Сидеров спрямо ГЕРБ стана повод в края на 2011 г. доведеният му син Димитър Стоянов да поиска оставката му.

Семейните раздори между Сидеров и вече бившата му съпруга Капка Георгиева доведоха до разцепване на партията и част от структурите последваха Димитър Стоянов в новата му формация - Националдемократична партия.

В същото време друг близък до Сидеров - евродепутатът Слави Бинев, го напусна и основа ГОРД, а впоследствие се вля в Националния фронт за спасение на България (НФСБ). През 2010г. настъпи разрив между Сидеров и кума му - собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов, който на вота през 2011г. се яви с Национален фронт за спасение на България и кандидат-президентската двойка взе пети резултат, преди кандидатите на десницата.

Социологическите проучвания в края на 2012 г. почти отписваха "Атака" от участие в следващ парламент. Затова и атакистите се бяха замислили за коалиция с ВМРО на Красимир Каракачанов.

Последните събития и протестите, част от които организира и "Атака", и ВМРО, по-крайните искания на демонстрантите обаче вдъхнаха нов живот на формацията и партийни разчети показвали, че подкрепата се вдига.

В първите две години от управлението на ГЕРБ, макар и без коалиционно споразумение, Сидеров безрезервно подкрепяше кабинета "Борисов". С наближаването на президентските и местните избори - през пролетта на 2011 г., "Атака" се дистанцира от управляващите и се върна в традиционното за формацията русло на националистическия тон. Първо беше скандалът в Батак, след това инцидентът пред софийската джамия. Сблъсъците пред мюсюлманския храм станаха повод останалите парламентарни групи да осъдят в декларация "Атака" и да я заклеймят като "опасна за управлението".

През 2011 г. в "Атака" се разгоря и друг скандал - депутати от партията внесоха сигнал срещу Сидеров, че ги е принуждавал като кандидати да подписват декларации за лоялност, а по-късно разбрали, че с тях се оказали поръчители по заем от 150 хил. евро. Това беше и аргументът на четирима от депутатите да напуснат парламентарната група.

Те твърдят, че заемът е изтеглен от пет фирми, регистрирани на Сейшелските острови, на името на близки до лидера Волен Сидеров. Прокуратурата образува проверка по сигнала. Този скандал стана причина парламентът да отхвърли пет пъти искането на "Атака" лидерът й да оглави комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Поведението на ГЕРБ спрямо Сидеров в тази ситуация и подкрепата на декларацията на Народното събрание, заклеймяваща "Атака", стана причина определящата себе си като националистическа формация да повдигне въпроса за държавната субсидия на партиите. Сидеров поиска промяна на модела и изчисли, че за тази година ГЕРБ ще вземе 200 хил. лв. от субсидията, полагаща се на "Атака". Според закона, ако депутат напусне парламентарна група, той може да пренасочи част от държавната помощ към друга партия, ако пред министъра на финансите декларира принадлежност към нея.

Въпреки засиленото опозиционно поведение, в ключови моменти за правителството "Атака" не заставаше срещу него. Така и не даде гласове в полза на опозицията при последните два вота на недоверие срещу кабинета "Борисов".

Още при основаването си през 2005 г. "Атака" се самоопределя като патриотична и националистическа партия. Обявява се за забрана за етническите партии, ревизия на приватизационните сделки у нас, забрана за продажба на българска земя на чужденци, напускане на НАТО.

По време на предизборната кампания през 2005г. "Атака" все още няма съдебна регистрация, поради което участва във вота в коалиция "Национално обединение Атака", включваща още Национално движение за спасение на Отечеството (НДСО), Българска национално-патриотична организация (БНПП), партия "Нова зора" и Съюз на патриотичните сили "Защита".

Коалицията организира активна кампания из страната, допълнена от всекидневните изяви на Волен Сидеров в предаването "Атака" по Телевизия СКАТ. Изненадващо печели 8,93% от гласовете на избирателите и с 21 депутатски места се превръща в четвърта парламентарна група в 40-ото народно събрание. От тогава започна и излизането на депутати от групата, която в края на мандата вече наброява 11 души.

Още на старта на парламента четирима депутати отпаднаха от групата заради подкрепата им при одобряването на кабинета "Станишев". Петър Манолов напусна сам, а Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров бяха изключени. И четиримата останаха в парламента като независими.

В началото на 2006 г. партията се разграничи от народния представител Владимир Кузов, разследван за блудство с малолетно момче. Той беше изгонен от "Атака", а след това и осъден. След него напуснаха Стела Банкова и Минчо Христов, които обвиниха Сидеров в авторитаризъм.

Несъгласие с политиката на Сидеров стана причина за напускането и на Петър Берон и Георги Георгиев.

Със скандал си тръгна и бившият зам.-председател на партията Павел Чернев, чието име беше замесено в побой над младеж на автомагистрала "Тракия". Първоначално Чернев потвърди, че е участвал в инцидента, но по-късно обяви, че е бил подтикнат от Волен Сидеров да лъжесвидетелства, за да прикрие шофьора му Любомир Бакърджиев.  

Последва серия от взаимни обвинения между двамата, завършили с изключването на Чернев от "Атака". В момента той е председател на партия "Свобода" и член на парламентарната група на Движение "Напред".

През април тази година Христо Попов от "Атака" се присъедини към ОДС, спасявайки от разпадане синята група, членове на която преминаха в "Ред, законност, справедливост" на Яне Янев.

На президентските избори през 2006 г. "Атака" издигна кандидатурата на Волен Сидеров. Той достигна до балотаж, който загуби с 24% срещу 76% от гласовете.

На изборите за Европейски парламент на 20 май 2007 г. "Атака" печели 14% и изпраща в Брюксел трима евродепутати - Димитър Стоянов, Слави Бинев и Десислав Чуколов. Същата година на местните избори партията печели стабилни позиции и дори поста председател на общинския съвет в Бургас - Валери Симеонов, собственик на телевизия СКАТ.

Симеонов кумува на Волен и Капка Сидеров на сватбата им преди президентските избори през 2006 г., но през 2010 г. двамата се скараха. Собственикът на СКАТ напусна "Атака" и наскоро основа нова партия - Национален фронт за спасение на България.

Димитър Стоянов, който е доведен син на Сидеров, предизвика скандал в Европарламента през 2006г. (по това време той беше временен представител в Страсбург), като отказа да покрепи номинацията на унгарската депутатка от ромски произход Ливия Ярока за годишната награда на списанието на парламента за правосъдие и човешки права, с аргумента, че "в България има далеч по-хубави от номинираната", които "струват по 5 хил. евро парчето".

Слави Бинев, бивш собственик на верига нощни заведения в София, също се забърка в шумен скандал. През януари 2007г. стана известно, че е въведен в най-високо благородническо звание и аристократичен титул - архонт, от Старозагорския митрополит Галактион на церемония в Рим. Светият Синод обяви, че БПЦ не признава титлата.

На парламентарните избори през 2009 г. "Атака" спечели 21 мандата и стана четвъртата по големина група в Народното събрание. В края на мандата групата остана с 16 представители, след като петима я напуснаха. На вота през 2013 г. партията на Волен Сидеров спечели 258 481 гласа и получи 23 места в Народното събрание и за първи път се запази близо година цяла.