Близо година и половина след като мандатът на членовете на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) изтече, правителството прие днес предложение за нов състав, в който присъстват имена на партийни кадри и роднини на депутати, написа на сайта си "Капитал". Предложеният за председател - Венцислав Караджов е съпруг на депутата от БСП Деница Караджова. Сред членовете пък присъстват Цветелин Софрониев, кандидат за депутат на БСП на последните парламентарни избори, а в момента е главен секретар на комисията, ръководителят на отдел в комисията Цанко Цолов и бившите членове на Държавната комисия за сигурността на информацията Мария Матева и Веселин Целков (последният беше съветник на Цветан Цветанов).

По закон Министерският съвет предлага, а парламентът избира с обикновено мнозинство председателя и четирима членове на комисията.

В сряда правителството посочи точно пет имена, което до голяма степен предрешава избора. Самото предложение  е изненадващо, защото не присъстваше в предварително обявения дневен ред на Министерски съвет. По информация на "Капитал" предложението е внесено от вътрешния министър Цветлин Йовчев в качеството му на вицепремиер под чиито ресор влиза комисията.

Ключовата обществена значимост на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) изисква тя да се формира чрез обективен, прозрачен и публичен избор на нейния състав. За това апелира Българският институт за правни инициативи (БИПИ) в становище до председателя на парламента Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов и шефовете на четирите парламентарни групи, с копие до медиите.

БИПИ настоява  парламентът да изработи правила за предстоящия избор, в които като минимум да залегне:

- пълна проверка на предложените от МС кандидатури, включително по съмнения за

конфликти на интереси и непотизъм;

- детайлна оценка на състоянието на КЗЛД - постиженията й, проблемите  и необходимост от промени;

- публично изслушване на предложените за членове на кмисията с възможност за

представители на гражданскии организации, експерти в областта и медиите да изпратят

въпроси, които да бъдат зададени по време на изслушването;

- създаване на специализирана временна комисия, която да се занимае с цялостната

подготовка на избора.

БИПИ напомня на парламентарното ръководство, че след провалите с издигането по тайни договорки на кандидати за различните длъжности в обществото се утвърди нагласа подобни избори да се провеждат по максимално прозрачен и отговорен начин. И че Народното събрание ще отговори на тази обществена нагласа, ако приеме съответните честни правила за избора.

 БИПИ се утвърди като гражданската организация, която най-пряко  и експертно наблюдава и анализира състоянието на  институциите отговарящи за върховенството на закона. А неотдавна БИПИ представи на конференция, на която бяха поканени и присъстваха и депутати,  конкретна програма - "Инициатива за прозрачни парламентарни назначения", която би могла да послужи на парламента, стига политическите партии да имат воля, за провеждане на прозрачни избори за високите държавни длъжности. В становището до парламентарното ръководство екипът на института заявява готовност да съдейства  при изработването на правилата за избора на новия състав на КЗЛД.

Проблемите при назначенията  са посочвани във всички мониторингови доклади на Европейската комисия, и особено отчетливо в последния - януарския доклад, в който са упоменати най-емблематичните случаи. Дори при по-малко оспорваните случаи - нсипа ЕК в януарския доклад - "процесът все пак оставя впечатлението, че скритите договорки имат по-голяма тежест от формалните процедури/.../"