"И ме биха обратно до турската граница", или какво твърдят бежанци пред "Хюмън райтс уоч"
Международната правозащитна организация "Хюмън райтс уоч" представи в София доклада "План за овладяване", в който върху 84 страници се описват проблемите с посрещането, настаняването и интегрирането на бежанци, нелегални имигранти и търсещи убежище. Най-яркото твърдение в него обаче е, че много от тези хора са залавяни и "отпращани" обратно през границата с Турция, понякога с употребата на сила. Основни тези в текста бяха отхвърлени от вътрешния министър Цветлин Йовчев още преди да бъдат представени, а ръководителят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев нарече организацията "дебили, лъжци и измамници, които по нагъл, циничен, лъжлив начин заблуждават общественото мнение".
В официалното съобщение на "Хюмън райтс уоч" е цитиран случай с афганистанеца Абдула, който споделил, че българските гранични полицаи започнали да го бият и ритат веднага след като го заловили, после го хвърлили в джип и го откарали до границата. "Докато вървяхме, те продължиха да ме удрят с палка. Вървяхме около 200 метра и ме биха през цялото време. Когато стигнахме границата, войниците ми показаха пътя към Турция."
Ето какво се казва в текста на доклада:
"Заключението на този доклад е, че резкият спад в броя на преминаващите границата, съвпадащ с официалното обявяване на политиката за ограничаване и намаляване броя на търсещите убежище и на други мигранти, нелегално преминаващи границата, показва систематична и целенасочена практика да се пречи на хора без документи, търсещи убежище, да влязат в България и да подадат молби за международна закрила. Този извод се подкрепя от свидетелствата на хора пред "Хюман райтс уоч" за това как българската гранична полиция насила ги е върнала в Турция. (...)
В изследването, свързано с този доклад, "Хюман райтс уоч" интервюира 177 бежанци, хора, търсещи убежище, и мигранти на различни места както в България (140), така и в Турция (37). Повечето от интервюираните в България са пристигнали преди промяната в политиката, направена на 6 ноември. Почти всички от интервюираните в Турция са били отпратени или преди, или след промяната. "Хюман райтс уоч" узна от 41 човека подробни разкази за 44 случая на отпращане. Случаите на отпращане засягат най-малко 519 души и в тях става дума как български граничари са задържали хора на българска територия и незабавно са ги връщали в Турция без необходимите процедури и без възможност да подадат молби за убежище, често чрез използване на прекомерна сила. Много от интервюираните относно това как са били незабавно върнати казват, че българските граничари са ги били или по друг начин малтретирали. (...)
Изследователите на Хюман Райтс Уотч срещнаха хора, признати за бежанци, които са бездомни и обитават без разрешение недовършени, изоставени сгради в близост до отворените центрове. Въпреки че могат законно да работят след признаването си, бежанците установяват, че е почти невъзможно да си намерят работа в България, най-бедната страна в ЕС, с високи нива на безработица. Много малко бежанци говорят дори минимално български – защото не се осигуряват езикови курсове – и за тях перспективата за търсене на работа е смущаваща. Предвид суровото отношение към много от тях в България и наличието на роднини и по-добри перспективи за работа в Германия, Швеция и други западни страни, голяма част от търсещите убежище казаха на "Хюман райтс уоч", че те биха напуснали страната възможно най-скоро и не биха се върнали доброволно. (...)
Този доклад се основава на теренно проучване, проведено в България от 1 декември до 15 декември 2013 г. и в Турция от 12 януари до 18 януари 2014 г. Доколкото ни е известно, изнесената информация относно положението в България е актуална към 21 март 2014 г.
Изследователите на "Хюман райтс уоч" интервюираха 140 бежанци, хора, търсещи убежище, и мигранти в България и 37 в Турция. От 177 интервюирани, 83 бяха от Сирия (от които 48 кюрди), 48 от Афганистан, 12 от Алжир, 8 от Мароко, 8 от Иран, а останалата част бяха от 14 други нации.
"Хюман райтс уоч" интервюира 157 мъже и 10 жени, в това число 13 непридружени деца, едно от които е момиче. Всички интервюта бяха проведени насаме, без никакви други присъстващи, освен където е отбелязано за 10 семейни интервюта с участието на най-близките членове на семейството. Средната продължителност на интервютата бе от 30 до 40 минути. (...)
В Турция "Хюман райтс уоч" интервюира високопоставен служител в генералното консулство на Афганистан и персонала в Turks of Afghanistan International Social Culture and Association Aid и сиропиталището Yel Değirmeni. "Хюман райтс уоч" поиска и разрешение да посети центровете за задържане на мигранти в Турция в Одрин, Къркларели и Истанбул, но ни беше отказано разрешение да посетим който и да е от тези центрове. (...)
29-годишен мъж без гражданство каза, че е пристигнал с група от шест или седем афганистанци на 24 октомври 2013 г. Разказа, че българските граничари "ме арестуваха и удариха с полицейска палка в лицето и ме отпратиха обратно към Турция, през храсталаците, а не на контролно-пропускателен пункт". Той каза, че те са нанесли побой и на афганистанците, с които той е бил. "Удряха ги силно с високи и ниски ритници."
"Хюман райтс уоч" интервюира трима възрастни афганистанци (братя и сестра) в Турция, които заявиха, че са били част от група от две семейства, успели в средата на октомври 2013 г. да навлязат пеш пет или шест километра навътре в България, преди да бъдат заловени. В групово иинтервю тримата разказаха как българските гранични полицаи са ги третирали жестоко и после излъгали турските граничари за това, къде те са били задържани:
Брат 1: Полицаите веднага започнаха да ни бият. Започнаха да бият по-специално жените и когато аз [така] и брат ми се противопоставихме на полицаите, те започнаха да бият жените още по-лошо, също и някои от останалите. Имаше четирима офицери и четири кучета.
Брат 2: Двама полицаи ме биха с ритници и юмруци и по гърба ми в продължение на около две-три минути.
Брат 1: Биха ме една до две минути с юмруци по гърба и врата ми. Един от нашата група беше изритан в половия му органи. Сестра ни не беше бита. Държаха кучетата си и ни заплашваха, че ще ги насъскат срещу нас. След това ни заведоха до турската граница и ни предадоха на турските граничари. Българските граничари излъгаха турците. Казаха им, че са ни арестували близо до границата, въпреки факта, че бяхме на 6 км от границата. Турците ни попитаха дали българите казват истината и ние отговорихме не и че сме били арестувани на 6 км от границата. Българските граничари казаха на турците, че ние лъжем. В края на краищата турските граничари ни приеха.
Някои хора ни съобщиха, че български гранични полицаи ги заплашвали с оръжие, включително чрез стрелба над главите им. На едно групово интервю в Турция с петима афганистанци, три момчета и двама мъже, единият от интервюираните описа един такъв инцидент, случил се в началото на януари 2014 г.:
Чухме изстрели и викове .... Видяхме двама български гранични полицаи на около 100 метра от нас. Имахме пръчки в ръцете си и двамата български полицаи насочиха оръжието си към нас. Ние пуснахме пръчките, вдигнахме ръцете си и се предадохме. Въпреки че не го очаквахме, те стреляха срещу нас. Слава Богу, никой не беше ранен. След като стреляха, ние бяхме толкова уплашени, че се затичахме обратно в Турция.
При отделен инцидент през третата седмица на декември 2013 г., 22-годишен афганистанец, интервюиран заедно с 19-годишната си съпруга, каза, че българските граничари стреляйки над главата му предизвикали обратен огън от турските граничари. В размяната на изстрели той е бил прострелян два пъти:
Сигурен съм, че бяхме в България, когато видяхме българските граничари да срелят. Затичахме се към Турция и турските граничари стреляха седем или осем пъти към нас. Можех да видя граничарите, бяха на около 25 до 35 метра от нас. Бях уцелен с два куршума в дясната ми седалищна част. Когато бях уцелен, бях достигнал турска територия. (...)
"Хюман райтс уоч" чу няколко различни свидетелства за това как български граничари водят отделни лица или група до границата с Турция и ги изоставят там и така не им позволяват да влязат в България или да поискат убежище. Понякога българските и турските граничари се срещат, което води до нерешени случаи, продължаващи понякога с дни. През това време мигрантите трябва да изтърпят изключително тежки зимни климатични условия, без да са им осигурени одеяла, храна или вода.
Сириец , който каза, че веднага щом бил заловен след преминаване на границата попитал за убежище, описва тежкия си побой в ръцете на българските граничари, когато такъв нерешен случай възниква непосредствено след преминаването му на българската граница на 12 ноември 2013 г.:
Още на границата двама български полицаи ме удариха с палки в лицето и по врата. След това дойдоха още няколко полицаи, не знам колко, и също започнаха да ме удрят с палките си. Биеха ме, защото съм преминал границата, и ми казаха да напусна държавата. Биха ме толкова много, че загубих съзнание за няколко минути и зрението ми след това стана напълно размазано. Опитаха да бият и жена ми, но тя стискаше бебето ни и като го видяха, нея не я биха. Обаче полицаите я изблъскаха така, че тя падна на земята. Молехме полицаите за вода, но те отказваха да ни дадат. Вместо тях турските полицаи ни дадоха вода. Българските полицаи се опитваха да ни отпратят, но турците не ни приеха.
След като се стигнало до тази безизходица, българските власти водят неговата група в полицейския участък в Елхово, където те прекарват 12 дни, и от там ги прехвърлят в лагера в Харманли. (...)
Изследователите на "Хюман райтс уоч" документираха и случаи, при които български граничари насилствено са задържали хора в леденостудени, снежни условия в планинския граничен район, без да им осигурят поне одеяло. 24-годишен палестинец от Сирия, влязъл в България на 25 септември 2013 г., заяви, че достигнал до едно село навътре в България, когато българската гранична полиция го задържала и върнала обратно до границата, където той прекарал две нощи в студа:
Хванаха ни и ни заведоха съвсем до границата с Турция. Дойде един офицер. Казаха, че ще се обадят на турската полиция да дойде и да ни вземе, но турската полиция така и не дойде. Не ни беше позволено да влезем в страната или да се върнем в Турция. Накараха ни да спим в снега на земята в продължение на две нощи, точно пред очите им. Попитахме за одеяло. Не ни дадоха одеяло. Когато видях такова отношение, станах песимист. Казахме на полицаите, че искаме да влезем в България. Не ни позволиха да влезем. В продължение на два дни повтаряха: "Можете да се върнете в Турция." В края на краищата отидохме в Турция.
40-годишен мъж от Алжир е бил ухапан от граничарско куче при залавянето му на 29 май 2013 г.:
Срещнах полицаите в гората, те бяха с кучета. Не се опитах да бягам. Предадох се, но те насъскаха кучето срещу мен. Пуснаха го срещу ми. Те даваха команди на кучето. То беше на каишка. Ухапа ме три пъти по крака."