В България няма адекватни процедури за децата бежанци, които попадат в страната. Това беше един от акцентите, които изведе Лидия Гал, съавторка на доклада на "Хюмън райтс уоч" за отношението към бежанците и мигрантите у нас, представен днес в София.

Според международните изисквания случаите на непридружени деца бежанци трябва да се третират по напълно различен начин от тези с всички останали. Трябва да се направи оценка на тяхната възраст, да се настанят в отделни институции и да им се назначи т.нар. законен попечител (legal guardian), който да бъде техният посредник пред всички видове институции. Такива процедури обаче в България не съществуват, заяви Лидия Гал, която лично е провела интервюта с деца бежанци.

Тя разказа за едно от тях, на което е била отказана медицинска помощ, както и за жена, държана в помещение за задържане с мъже в продължение на девет дни – много над адекватния срок от 1-2 денонощия.

Гал изтъкна още липсата на програми за интегрирането на децата в образователната система. "Тези деца от месеци не ходят на училище, което е нарушение на техните права. Знаем, че има планове за промяна на това положение, но засега те не са осъществени", добави тя.

На представянето на доклада "План за удържане: Връщането и задържането на сирийци и други търсещи убежище и мигранти" Гал и съавторът Бил Фрелик разказаха за част от свидетелствата, които са събрали по време на проучването си. Те изразиха съжалението си от това, че след като първоначално са имали уговорени срещи с представители и на МВР, и на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за вчера, и двете институции са ги отменили в последния момент.

Фрелик каза просто, че снимките, които Чирпанлиев определи като режисирани, е направил сам с мобилния си телефон.

Представителите на "Хюмън райтс уоч" не скриха, че ужасяващите условия, които са заварили в бежанските лагери и центрове за задържане при първото си посещение – през декември, месеци по-късно са се подобрили и че са видели, че по редица проблеми се работи и има напредък. Те също така признаха предизвикателствата, пред които е изправена българската държава в контекста на силния бежански наплив, но припомниха и нейните задължения като членка на Европейския съюз.

На въпрос на "Дневник" каква информация изследователите са получили от своите респонденти за т.нар. каналджии, които прекарват през границата имигранти, Фрелик отговори, че са чули разкази за тях, но че не са се концентрирали върху темата, тъй като действията на каналджиите са престъпления срещу българската държава, а не срещу самите бежанци, с чиито права се занимават от "Хюмън райтс уоч".

Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет (БХК), който представи доклада заедно с неговите автори, изтъкна, че голяма част от проблемите, с които са се сблъскали българските власти през последната година и половина, се дължат на липсата на каквато и да е предварителна подготовка. "От 1994 г., когато е създаден статутът бежанец... и независимо че досега броят на влизащите мигранти е бил сравнително малък, не са положени сериозни усилия за тяхната интеграция. Сега, когато потокът е несравнимо по-голям, липсата на такава инфраструктура се отразява", обясни той.

Кънев повдигна въпроса и за липсата на сигурност, пред която са изправени бежанците в България, заради възможността за депортация при издаване на заповед от ДАНС с аргумент заплаха срещу националната сигурност. Според председателя на БХК законът, който регламентира правомощията на ДАНС, трябва да се реформира, тъй като е формулиран твърде широко и така позволява "нелегални депортации".

Кънев отправи критики и към медийната и обществената сфера, която създава враждебно отношение у хората към бежанците, "поради което и ставаме свидетели на случаи като този в Розово". На питане на "Дневник" за коментар по случилото се в казанлъшкото село Фрелик обясни, че не може да го обсъжда, тъй като все още не разполага с достатъчно информация.