Ключовият проблем са основните партии и тяхната слабост. Те се отказват от отговорността да обясняват, да водят, а се плъзгат по настроения, създанени по съмнителен начин. Ако няма голям публичен субект, голяма партия, която да се противопостави на този инструментализъм на корпоративни интереси, настроенията на евроскептицизъм ще се засилват.

Това коментира политолога Даниел Смилов по време на кръгла маса "Колко сериозна е заплахата от евроскептицизма в България" в София във вторник. На нея беше представен и докладът на Европейския съвет по външна политика "Как да отговорим на надигащия се евроскептицизъм" (повече за изводите в него четете тук).

Смилов прогнозира, че българските евроскептици няма да изпратят много депутати в бъдещия европарламент, защото

(според него това са "Атака", НФСВ, а Бареков е ситуационен играч, който се лута между ЕС и Русия и макар и формално да е извън този отбор, може лесно да се пъхне в него). Политологът обаче отбеляза, че в дългосрочен план условията за такъв вот съществуват.

Политологът каза, че според него доверието на българите към ЕС е по-високо спрямо някои други държави, защото дори и да звучи парадоксално, българите виждат, че евроинституциите засилват техния суверинитет. Тези институции са в хватката на корпоративни интереси, а така има натиск от Европа да се "ре-национализират" и да обслужват гражданите. 

Водачът на листата на Реформаторския блок Меглена Кунева, която също участва в кръглата маса коментира, че едно от нещата, които сме искали да избегнем е да има

Според нея Европа може да бъде средство и оръжие да се справим с този проблем. 

Кунева посочи като принос към евроскептицизма "Атака", която открива кампанията си в Москва и коментира, че не знае в Европа други скептични партии, които толкова открито да казват, че харесват и да подкрепят това, което прави Путин. 

Според нея в България партиите, които показват такива настроения са "партии-използвачи" на темата и нямат система, аргументи, ясни позиции защо са такива.