Има ли удобни противници в политиката?
Да избираш своя противник в политиката е голямо майсторство. Първо, е въпрос на самоопределение – да демонстрираш отстояние от това, което не си. Второ, е форма на легитимация – влизането в сблъсък с другия означава, че го признаваш за опонент. Затова и малките търсят вниманието на големите – репликират, провокират, търсят публични дебати. За симпатизиращите - това е вечната борба между доброто и злото, за критичните – начин да вземеш информирано решение.
В изборно време да посочиш своя противник и да настояваш да се яви на словесен дуел е въпрос на стратегия за мобилизиране на подкрепа. Защо ли обаче българските политици бягат от директен публичен сблъсък, а все разчитат на задочните откоси на обвинения и твърдения, изречени през медиите? Все по-ясно изглежда за широката публика, че предстоящите избори на 25 май ще минат през реториката на вътрешното, а дебатите за бъдещето на Европейския съюз ще бъдат използвани като декорация.
Кой кого – ориентири в политическото
Винаги е интересно да се наблюдава кой кого предизвиква в политиката, кой в какъв момент мълчи... или нанася приятелски удар в гръб. Все важни моменти за пренареждане на политическата мозайка. Да имаш врагове в полето на политическото те прави разпознаваем, защото създаваш различие, алтернатива.
Двете големи формации ГЕРБ и БСП отказват да дебатират с по-малките. Двата временни партийни мастодонта ще оградят свой собствен ринг, без да допускат други или поне неудобните. Страхът да не бъдат атакувани от формации, с които "делят" общи избиратели, издава синдром на отбягването.
Играта БСП - АБВ и ГЕРБ - реформатори
БСП на Сергей Станишев ще игнорира АБВ на Георги Първанов. По-реално е да видим Томислав Дончев (ГЕРБ), а не Станишев, да влезе в дебат с Ивайло Калфин (АБВ). Дали обаче БСП ще намери смелост да отговори на въпроса на извънпарламентарната десница КОЙ, зададен в телевизионен дебат?
ГЕРБ на Бойко Борисов ще избягва челен сблъсък с реформаторите – това го видяхме в дебата между водачите Томислав Дончев (ГЕРБ) и Меглена Кунева (ДБГ) на 8 май. Двамата извадиха знамена срещу популизма. Разбраха се, че Реформатори и ГЕРБ са конкуренти. Поговориха си по енергийните въпроси. Но нямаше въпроси, като какво е отношението на Кунева към бившия премиер-министър Сергей Станишев, нито пък какво мисли Дончев за доскорошния медиен партньор на кабинета "Борисов" Делян Пеевски.
Реформаторите продължават да имат сериозен проблем - хем делят една електорална сфера с партията на Борисов, хем ги е страх, че са толкова малки спрямо ГЕРБ, че няма да бъдат поканени във властта, ако покажат характер.
Изобщо дали БСП и ГЕРБ ще се съгласят да участват в дебати с неудобни противници? Хитрият ход на предизборните клипове на левицата да легитимира ГЕРБ като единствен опонент говори за носталгия по двуполюсния модел на управление.
Но игнорирайки извънпарламентарната опозиция, БСП ограничава възможностите за формиране на бъдещ десен кабинет на ГЕРБ. А формацията на Бойко Борисов хем е най-голяма в парламента, хем сама не може да сформира кабинет.
"Подадената ръка" от БСП и Сергей Станишев е вече поета от водача на евролистата на ГЕРБ – Томислав Дончев, който изпрати писмо до централата на левицата, заявявайки: "Водачите на двете водещи партии в България, които представляваме, и двете основни политически семейства в Европа, все още не сме влезли в директен дебат, който да предложи на избирателите основните ни виждания в управленските философии на ГЕРБ и ЕНП, от една страна, и на БСП и ПЕС - от друга. Това се случва, въпреки готовността ми за подобен публичен разговор с Вас, която изразих още при номинирането ми за водач на листата на ГЕРБ."
Балансьорът ДПС, мразен от мнозина, но приятел на всички, е тихичко подминаван и от временния партньор БСП и от ГЕРБ. А атаките от страна на извънпарламентарната опозиция изглеждат като удари във въздуха. А Движението на Лютви Местан най-вероятно няма да забележи партията - конкурент на Касим Дал, част от алианса на реформаторите.
"Атака" никога няма да влезе в диспут с Националния фронт за спасение на България, нито с патриотите на Николай Бареков. Националистите ще се заглушат взаимно, защото използват друга драматургия: на високи тонове и скандални подскоци.
Защо?
Не се разбира обаче защо Радан Кънев (ДСБ, "Реформаторски блок") хвърли ръкавица към Николай Бареков ("България без цензура"). "Доверие не се купува и не се продава. Бъдете мъже и се явете на дебатите!", призова преди дни Кънев. От реформаторите дори се чуха серия от залпове, предизвиквайки "всички партии, които според социологическите прогнози ще изпратят депутати в следващия европарламент". Идентичност обаче се гради с умерени ходове и ясни отстояния. Не може да стреляш по всички.
Защо реформаторите градят авторитета на продукта на политическото генно инженерство? Ясно е, че самият Николай Бареков ще търси всяка възможност "да си играе с големите". Самоопределил се като бъдещ премиер, той вече поиска лидерски сблъсък с БСП и ГЕРБ. Важен сигнал за авторството на проекта ще даде отговорът на Борисов и Станишев. Омертата в политиката означава не само "мълчание за своите", но и внимателно да си подбираш опонентите.