Проф. Николай Милошев: Ако някой намери начин да предсказва земетресения, ще вземе Нобел
Проф. Николай Милошев е директор на Института по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Преди две години "Дневник" разговаря с него за земетресението от 5.8 по Рихтер, което разлюля Перник на 22 май 2012 г. и се усети силно в страната. Припомняме части от разговора, а цялото интервю можете да прочетете тук.
Какво показва статистиката за броя на земетресенията около София?
- След 1980 година, когато започва да работи тази автоматизирана система за отчитане на земетресенията, можем да говорим и за тези микроземетресения, които отчитаме сега. Навремето никой не е знаел, че се случват.
До каква степен трусовете са предвидими?
- Ако бях предвидими земетресенията, щеше ли да се случи това, което се случи в Япония? Там сеизмичността е в пъти повече, отколкото в България. А японците са в пъти по-напреднали от нас, ако имаше възможност да се предвидят земетресенията – да са го направили. За съжаление, това не е толкова проста работа. Поведението на всяко земетресение е различно. Земетресенията по форма на проявление не са еднакви.
Това е и една от причините много трудно да можем да вкараме всички земетресения в един калъп. Ако вземете вранчанското сеизмично огнище (в Румъния бел.р.), то обикновено мълчи, но в един момент избумква нещо от 6-5 по Рихтер. И така пет шест пъти, докато затихне. В Стражица пък като стане едно и започва порой – едно след друго все по-малки. Преди около две години, когато имаше в Македония земетресение във Валандово, беше ужас. Колегите не можеха да сварят да прекъснат алармата, която сигнализира, че има трусове. Всяко има различно поведение, много трудно е да се намери някакъв общ механизъм, който да ги обхване всичките. В световен мащаб това е нерешен проблем.
Ако някой намери начин да предсказва земетресения със сигурност, ще вземе Нобелова награда. От друга страна – прогнозата за земетресение е нещо различно от прогнозата за времето. Прогнозата за времето не е нищо страшно, тя се прави всеки ден. Ако ви кажат, че днес ще има дъжд, цял ден си носите чадъра. Ако не завали – няма проблем. Нищо страшно не е станало. Освен това, понеже давам този пример – от 120 години се прави прогноза, и пак грешат.
Хубаво би било да се достигне до момент, в който има прогнози и за земетресенията. Но тя трябва да бъде на 100% сигурна и точна. Не можеш да си позволиш "може би". През 70-те години е имало такъв опит в Китай. Познали са веднъж и всички са се успокоили. След това става два пъти по-силно земетресение, което никой не е хванал, с много жертви и щети. Затова току-така прогнози не може да се правят.
Винаги ли първият трус е най-силен, както се случи сега?
- Два са възможните механизми основно. При първия има така нареченият форшок – или предвестник на земетресението – то е по-слабо и след него се реализира действителното такова с максимална сила. Такъв е случилият се трус в Италия. Другият вариант е по-характерен за нашите ширини – първо друсва силното земетресение и след това са затихващите афтършоци.
Много хора се притесняват дали това, което друсна първия път, не е някакъв предвестник. Но обикновено разстоянието във времето между форшока и силния трус е в рамките на няколко часа. Не може да се счита, че ще има един трус и след това ще минат дни и седмици до истинския силен трус. Спокойно можем да смятаме, че единственото, което ни очаква са само затихващи трусове.