ЕК ще проследи избора на председател на Върховния касационен съд

На живо
Заседанието на Народното събрание

ЕК ще проследи избора на председател на Върховния касационен съд

Генералният секретар на Европейската комисия Катрин Дей
Генералният секретар на Европейската комисия Катрин Дей
Европейската комисия даде да се разбере, че изборът на председател на Върховния касационен съд ще бъде показател за наличие на воля за съдебна реформа в България.
Това става ясно от писмото на генералният секретар на ЕК Катрин Дей, получено в офиса на Български институт за правни инициативи (БИПИ). То е отговор на  деветте неправителствени организации, които повдигнаха въпроса за необходимостта от спешни промени на Процедурните правила за избор на кандидати за шефове на ВКС, на ВАС и на главен прокурор.
 Писмото на деветте НПО беше адресирано през април до Висшия съдебен съвет (ВСС), президента Росен Плевнелиев, министъра на правосъдието Зинаида Златанова и Европейската комисия. Реакция от българските институции досега няма.
Мандатът на сегашния председател на ВКС проф. Лазар Груев изтича през ноември т.г., което означава, че два месеца преди датата трябва да е открита процедурата за новия избор.
"Изборът на нов председател на ВКС е един от въпросите, които службите на Комисията ще проследят отблизо в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка (мониторинговия процес - бел. ред.), се казва в писмото на Катрин Дей.  И се напомня, че в техническата част на януарския монитгорингов доклад на ЕК беше изрично спомената  неубедителната процедура, по която беше осъществен изборът на главен прокурор. в Същия доклад се посочват като изключително важно да бъде извършен прозрачно както изборът на председател на ВКС, така и на главен съдебен инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, който е вече насрочен.
ЕК: "Ясни стандарти за професионализъм и почтеност!"
"България трябва да превърне в установена практика назначенията на високи постове да бъдат основани на реална конкуренция между кандидатите в съответствие с ясни стандарти за професионализъм и почтеност. Това е решаващо за спечелването на общественото доверие към съдебната система", се казва още в писмото. И се допълва: "Тъй като новият председател на ВКС ще бъде опора за съдебната власт в България в течение на години, е изключително важно който и да бъде избран да се ползва с уважението на цялата съдебна система и на цялото българско общество. Най-добрият начин да се постигне този положителен резултат е да се проведе избор след честно, основано на качествата състезание, отворено за всички кандидати."
Катрин Дей посочва изрично, че "Комисията ще продължи да следи отблизо и да отразява тези въпроси". И напомня, че  следващият мониторингов доклад ще бъде приет в края на тази година или в началото на 2015.
Българските институции мълчат
Писмото на ЕК дойде сред мълчанието на сезираните български институции от 9-те НПО.  И най-вече на фона на задкулисното формиране на мнозинствата във ВСС при кадруването на шефове на съдилища и на ключови прокурорски постове.
На 15 април Съюз на съдиите в България /ССБ/, Български институт за правни инициативи /БИПИ/, Български хелзинкски комитет, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Фондация Риск Монитор, Център за изследване на демокрацията, Център на НПО Разград, Програма за развитие на съдебната система и Български адвокати за правата на човека - изпратиха отворено писмо по темата до Висшия съдебен съвет, Президента на Република България, Министъра на правосъдието и ЕК.
В него те посочиха необходимост от промяна в правилата за избор на председателите на двете върховни съдилища, като отправиха и конкретни предложения:
- гарантиране възможността за участие на съдийските колегии на ВКС и ВАС в процеса по излъчване и изслушване на кандидати за председатели на тези съдилища;
- създаване на гаранции за високите професионални и ръководни качества и доброто познаване на проблемите и нуждите на върховните съдилища от кандидатите;
- тяхното припознаване от съдийските колегии в съответните съдилища;
- предвиждане и провеждане на наистина задълбочена проверка на всички възможни разумни съмнения в почтеността на кандидатите, включително и чрез предвиждане на подходяща форма на наблюдение от професионалните организации, за да се изпълни изискването за наличието на високи нравствени качества;
- изборът да става с интегрална хартиена бюлетина.
Абсурдът на сегашните правила за избор
Сегашните правила, чиято промяна се иска, бяха приети в навечерието на избора на Сотир Цацаров за главен прокурор в края на 2012 г. . С тези правила беше въведено електронно гласуване за трите върховни поста на мястото на хартиената бюлетина, която осигуряваше гласуване за всеки от кандидатите. Самият Цацаров предложи тогава промяна - за повече справедливост според неговата представа - редът на гласуването за тримата кандидати  да бъде според жребий, а не според постъпването на кандидатурите, сред които неговата беше първата, но и това не се прие от ВСС. Той обаче не оспори приетото от ВСС "правило" на електронния глас - да се гласува само за един - първия.
Така се стигна до безпрецедентния абсурд  - при трима допуснати  кандидати за главен прокурор да се гласува за един. Въпреки това президентът остави без коментар съмненията около процедурата при подписването на  указа за назначаването на новия главен прокурор. Независимо че тези правила бяха  два пъти коментирани като несъстоятелни от председателя на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев.
А ВСС продължи да кадрува по изпитания начин, като имената на шефове на съдилища и прокуратури   обикновено бяха ясни още преди да се открие процедура, каквито бяха изборите за председатели на апелативните съдилища в Пловдив и Варна, за ключовите Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура... И не само те, но и редица районни и окръжни съдилища, за които задкулисни съображения решаваха кой да заеме поста и за целта със същите съображения се формираха съответните мнозинства във ВСС.
За спешна промяна именно на тези  порочни "правила"  Европейската комисия не само изразява подкрепа с писмото на Катрин Дей, но и напомня, че ще проследи дали ще настъпи тази промяна. Докато българските институции продължават да мълчат.