ДПС продължава да бъде фактор със значително негативно влияние върху електоралния потенциал на БСП. Това се посочва в политическия анализ за представянето на БСП на евровота, с който "Дневник" разполага и който Националният съвет обсъжда на закрито заседание днес.

В документа се посочва, че години наред БСП се превръща в заложник на един недостатъчно ефективен модел на коалиционна политика. Слабият резултат на тези избори показа съществени дефекти както на ниво "Коалиция за България", така и при осъществяването на управленския мандат с ДПС. Във формата на парламентарното мнозинство, подкрепящо правителството, като сериозен проблем се откроиха сложните и противоречиви отношения с партньорите от ДПС.

Според анализа на социалистите негативното влияние от управлението с ДПС идва от недостатъчната яснота между двете партии за провежданите политики и кадровите решения, което е създало впечатление за задкулисие, безпринципни компромиси и скъпо струващи грешки. "Несъответствие между реалните политически позиции и властовите претенции и реализации - агресивна и в немалко случаи некоректна кадрова политика. Прояви на корпоративни и частни интереси чрез властта и позициите на ДПС в нея. Ограниченията, които ДПС налага по отношение на реализацията на социална политика, натрапващо се впечатление за подвластност на БСП по отношение на ДПС както в политическо, така и в кадрово отношение", са част от оценките на социалистите.

Заради тези изводи се налага преразглеждане на утвърдената политическа позиция за ДПС като "стратегически партньор" на БСП, смятат социалистите.

Социалистите оценява резултатите от евроизборите на 25 май като тежка загуба, израз на проявяващи се кризисни процеси в партията както на национално, така и на регионално ниво.

БСП не успя да реализира политическите цели, които си постави на тези избори - да е първа политическа сила и да разшири влиянието си.

За преодоляването на кризисните процеси са необходими политически и организационни мерки, пише още в проекторешението, което Националният съвет трябва да утвърди. Сред политическите са изредени активен диалог с парламентарните и извънпарламентарните политически сили за постигане на национална съгласие за определяне на времето за провеждане на предсрочните парламентарни избори в зависимост от националния интерес и стабилността на държавата, определяне на приоритетите на действащото и служебното правителство, промени в изборното законодателство.

Сред организационните мерки са подпомагане на структурите, претърпели загуба под средното за страната като показатели за БСП, преодоляване на разпиляването на вота към други леви формации