Демокрацията в България продължава да се влошава, сочи индексът за демократичност на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус", която днес публикува 18-ия си годишен доклад "Страни в преход 2014". От всичките седем категории, които участват във формирането на индекса, страната ни е отбелязала положително развитие единствено в гражданското си общество.

Докладът представлява сравнително многоизмерно изследване на реформите в бившите комунистически страни в Европа и Азия и обхваща 29 държави. Последното издание разглежда развитията от 1 януари до 31 декември 2013 г.

Авторите на "Страни в преход 2014" отбелязват, че в резултат на подкрепата от Европейския съюз и на възхода на социалните медии гражданското общество в България става все по-активно и динамично. Те отчитат протестите срещу увеличението на цените на тока от началото на миналата година като "най-големите протести от 15 години насам", както и продължителните демонстрации, започнали през лятото след номинацията на "медиен магнат за шеф на националната агенция по сигурността". На това се дължи и подобряването на индекса за гражданско общество от 2.50 за миналата година до 2.25 сега.

Самият индекс, придружаващ доклада, представлява скала от 1 до 7, в която 1 означава най-голям напредък, а 7 – най-голямо влошаване. Крайната оценка за България е 3.25, докато за миналата година е била 3.18. Всъщност, индексът за демократичност на страната ни бележи постоянен спад от 2009–2010 г. насам.

Съгласно резултатите България остава във втората от петте групи – полуразвити демокрации заедно с Румъния, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Всички останали нови членки на ЕС от Централна и Източна Европа са в най-високата категория на развити демокрации и дори най-слабо представящата се от тях Унгария запазва индекса си от 2.25 от последните две години. От изследваните 29 страни 13 са определени като демокрации (развити и полуразвити), шест – като преходни/хибридни режими, а 10 – като авторитарни режими (полуразвити и развити).

Най-висок индекс – 1.93 – има Словения, следвана от Естония и Латвия съответно с 1.96 и 2.07. Най-авторитарни са Туркменистан и Узбекистан с 6.93 и Беларус с 6.71. През разглеждания период – 1 януари–31 декември 2013 г. – 16 от държавите са заслужили намаляване на индекса им за демократичност, пет са отбелязали подобрение, а осем са запазили резултата си от предната година.

Авторите на доклада отбелязват, че след повече от десетилетие на стабилно управление през 2013 г. ситуацията в България се е променила. Събитията през годината "подчертаха постоянно присъстващите проблеми с неефективността и всепроникващата корупция в политическата система като цяло и в частност в съдебните власти и изложиха на показ близките връзки между политическата върхушка и различни икономически интереси", а "депутатът от ДПС Делян Пеевски се превърна в символ на държава, обсебена от олигарси", заключват от "Фрийдъм хаус".

Сред останалите категории страната ни регистрира спад в сравнение с миналата година в качеството на изборния процес, което не се е подобрявало от 2012 г. насам, в демократичността на националното управление, където ситуацията тръгва надолу през 2010 г., и в нивата на корупция, които след четиригодишна стагнация са се увеличили до индекс 4.25, тъй като "държавата не постига съществен напредък в борбата с организираната престъпност и с обширните мрежи за влияние".

Категориите, които запазват индексите си от 2013 г., са местните власти, където нещата не са се променяли от 2006 г. насам, съдебната система и медиите, които обаче са с най-лоша оценка след корупцията – 4.00, тъй като "пристрастността и концентрацията на медийната собственост продължават да разяждат качеството и разнообразието на българските медии", заключва докладът.

Съставянето на оценките представлява консенсусно обобщение на анализите на учени и експерти от всяка държава, на специалисти за съответния район и на консултативния съвет учени към "Фрийдъм хаус".

Заглавието на тазгодишното издание на доклада е "Пропукването на демокрацията в Евразия", тъй като заключителните изводи са за влошаване като цяло на демокрацията в изследваните страни – тенденция, продължаваща през последните 10 години. "Русия послужи като негативен модел и вдъхновение за политики, които доведоха до постоянно отстъпване от свободните институции в Евразия и през 2013 г. предизвикаха нови и обезпокояващи нива на репресии", пишат авторите.

Те отбелязват, че в Украйна, Киргизстан и няколко други страни гражданското общество е отговорило на репресивното управление със забележителна съпротива, а в Косово, Албания и Грузия са регистрирани подобрени изборни процеси и мирно предаване на властта.

Корупцията в Централна и Източна Европа през 2013 г. се е увеличила, като 5 от 10-те изследвани членки на ЕС са отчели спад по този индекс. На Балканите са отчетени някои положителни развития, сред които приемането на Хърватия в ЕС и историческото споразумение между Косово и Сърбия. "Дисфункционалното управление обаче продължава да тегли надолу демокрацията в целия регион", заключва докладът.