В какво съвпадат и къде се разминават позициите на партиите за КТБ
Пет дни, след като управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров поиска специален закон за преструктуриране на Корпоративна търговска банка (КТБ) и обяви, че на ход са политиците, партиите и държавата все още нямат решение как да постъпят. Като консенсусни се очертават идеите "добрата" част от КТБ да се прехвърли в одържавената "Креди Агрикол България", а обезпечаването на кредитите над гарантираните 100 хил. евро да бъде след данъчна ревизия и доказване на произхода на средствата.
На третия ден след консултациите при президента Росен Плевнелиев за финансовото състояние на държавата от БСП излязоха с план по казуса "КТБ". Бившият вицепремиер в кабинета "Виденов", а сега депутат от БСП Румен Гечев обяви предложението на левицата - да се гарантират всички депозити над 100 000 евро в КТБ без натрупаните по тях лихви, като за целта ще се използват 2 млрд. лв. активи, доказано налични в КТБ от одиторите. Тези активи, които са под различна форма - имоти, ценни книжа и най-вече обслужвани кредити, трябва да се прехвърлят в "Креди Агрикол", която да бъде одържавена. "Това означава, че по този начин с използването на добрите активи българските данъкоплатци няма да бъдат ангажирани с нито една стотинка в решаването на този въпрос", е тълкуването на Румен Гечев.
Покриването на негарантираните депозити обаче щяло да става след проверка на НАП за налични задължения и след доказване на произхода на парите. С тази идея са съгласни и от ГЕРБ, които подкрепят обезпечаването на главницата на депозитите без лихвите. Тук е основното им разминаване с ДПС, които настояват и големите депозити да се гарантират, така както и тези до 100 000 евро - с лихвите. Засега от партията на Лютви Местан не коментират официално в изчакване на постигане на съгласие.
Още в понеделник след консултациите при държавния глава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че е бил склонен на компромис за закон за КТБ, ако се свали банковата тайна и всеки обяви откъде има парите, които е депозирал в банката, и дали е платил данъци. Като стигнахме до детайлите, излизаха много неизвестни, разказа тогава Борисов защо не се стигна до решение за КТБ.
Днес от ГЕРБ обявиха, че преди да е ясно кои са големите вложители в КТБ, не могат да кажат дали ще подкрепят специален закон за банката. Менда Стоянова посочи, че проблемът не е в необезпечените депозити на физически лица, които са за едва 600 млн. лв, а в останалите 1.6 млрд. лв. влогове на частни, държавни и чуждестранни фирми, общини, европейски средства. От партията искат да се изясни каква част от тях са депозити и каква - в разплащателни сметки, чрез които се укриват данъци върху лихви. Така от ГЕРБ ще решат каква част от вложителите да бъдат обезщетени.
Лидерът на "Атака" Волен Сидеров се обяви за трайна национализация на банките, а не сега да се налеят милиарди левове в някоя закъсала банка, след което да се приватизира и нов играч да изпомпва парите на българите.
В същото време правителството актуализира днес държавния бюджет за тази година като увеличи тавана на дълга с 3.425 млрд. лв., от които 2.7 млрд лв. са за стабилизация на КТБ. Във вторник в прессъобщение кабинетът обяви позицията си, че вариантът, при който "жизнената част от КТБ с подкрепа от страна на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството продължава да работи, е за предпочитане пред стандартната схема на затваряне на банката и обезпечаване на вложителите до 100 хил.евро".
Кабинетът уверява и че ще продължи да подкрепя усилията на БНБ за намиране на цялостно решение "относно КТБ". Безспорно е, че гарантираните съгласно закона депозити в рамките на до 100 000 евро (196 000 лева) ще бъдат изплатени по действащото законодателство, за което правителството ще съдейства с необходимия финансов ресурс, допълват от "Дондуков" 1. Правителството призова политическите сили за диалог "в името на стабилността на държавата" и също да се въздържат от непремерено политическо говорене по темата.
По-рано вчера с прессъобщение от БНБ посочиха, че заради липсата на политически консенсус по предлагания от институцията специален закон, с който да се решат проблемите в КТБ, тя продължава с процедурата на специален надзор. Максималният срок на този надзор е 6 месеца, но за КТБ той беше наложен за 3 месеца. "При продължаване на политическите консултации за търсене на консенсус относно цялостното решаване на казуса КТБ за защита на интересите на депозантите в КТБ с влогове и над 196 хиляди лева и при постигането на такъв консенсус, централната банка е готова да предостави своя експертен потенциал в изпълнение на такова решение", се посочва още в съобщението.