Социалните мрежи – платформа за колективни теми

Социалните мрежи са инструмент за стимулиране и създаване на граждански мобилизации. Те са платформи, които концентрират онлайн профили на физически лица (преобладаващо мнозинство), институции, бизнес или неправителствени организации. Потребителите, свързвайки се един с друг и общувайки помежду си (разменяйки информация, снимки, линкове), изграждат мрежа, образуват общо информационно пространство. Тези уникални платформи променят завинаги предаването на информацията, формирането на общественото мнение и споделянето на комуникационните послания.

Интернет-потребителите създават виртуални общности. В мрежата се развиват междуличностни връзки, споделят се интереси и потребности. Обменът на информация, дискусиите и извеждането на теми, важни за потребителите на социалните мрежи, създават алтернативна публична среда. Тя от своя страна отразява проблемни възли, социално напрежение, мобилизира гражданска енергия в подписки, протести... съпротива срещу властта, политическото и икономическо статукво.

Гражданската мобилизация в социалните мрежи е форма на спонтанна самоорганизация - емоционална изява, мотивирана към постигане на конкретна цел. Потребителите са склонни да се самозаразяват с информация, проблеми, оценки, възмущение и възхита. Те са подвластни на изградения рефлекс – "споделяне и информиране", превърнал се в потребност в онлайн пространството. Така "самозаразяването" се превръща в мобилизиращ ефект, който може да излезе на улицата под формата на подписки, шествие, флаш моб, протести.

В началото на XXI век социалните мрежи дават заявка, че се превръщат в лаборатория за обществено мнение и индикатор за повишено социално напрежение. Многобройни примери показват, че с развитието на социалните медии в България расте и броят на протестите и гражданските акции на различни общности: еколози (Натура 2000, "Иракли" (2007), "Витоша" (2012) и "Дюните" (2013); националисти (протестите пред парламента от 14 януари 2009 г., Катуница, (2010), Луков марш); интернет-активисти (протестите срещу възможността МВР безконтролно да следи в интернет (2010); майки (протестите им срещу орязването на майчински (2010 – 2012); обезправени (протестите на родители на загинали по пътя деца (2011 – 2012 г.); гневни на бедността и политическата класа (2013 г.). Една хипотеза с развитие: новите технологии стимулират активното развитие на гражданското общество.

Новите градски мобилизации се случват естествено, без усилия, подбудени от колективната спонтанност на младежи и недоволни от политическата и социална система.

Социалните мрежи са нова радикална публична сфера, в която се формират политически ангажирани общности и гласоподаватели. Едновременно с това там се наблюдава и псевдоактивност, отдушник на натрупано социално напрежение, което не води до реални резултати. Мнозина потребители подкрепят различни каузи чрез бутона за "харесване", без обаче да участват в протести или други активности, свързани с постигане на промяна.

Създаването на групи в социалните мрежи, в които се обсъждат колективни теми и проблеми, възможността всеки да се включи в дискусиите, се превръща в стимул за привличане на "колебаещи се". Страхът от социална изолация, да бъдеш обвинен от другите в безучастност, отчасти може да намали броя на гражданите, които предпочитат да наблюдават процесите.

Мнозина вярват, че исканията на групата (общността) могат да постигнати без активното им участие в протести, например. Социалният феномен, наречен от Манкур Ослън "проблемът на свободния ездач" (1965), обяснява малобройното присъствие на активисти по време на различни протести, които иначе имат подкрепата на хиляди в социалните мрежи. Честа практика е няколко майки с колички да протестират пред местната община, а сериозно мнозинство потребители на Facebook да споделят солидарно исканията им за по-високи майчински.

От друга страна, политическата и социалната активност във Facebook имат своите офлайн измерения на улицата и на площада. Чрез социалната мрежа се организират множество протестни граждански мобилизации. Там протичат процеси на координация и организация на протестна мобилизация.

Гражданската мобилизация включва в себе си разбирането за това защо едни социални групи вземат решение да участват политически (чрез гласуване в избори, участие в подписки или протести), а други не. Това разбиране преминава през: 1) анализ на процеса на натрупване на социално напрежение; 2) извеждане на възможните фактори, които формират мотивация за участие в гражданска мобилизация за разрешаване на определен проблем. Тези фактори оказват влияние върху социалната чувствителност, която е важен мобилизиращ фактор.

Мобилизацията на гражданските протести в България се случва основно в социалната мрежа Facebook. Платформата е лесно достъпна, разполага с инструменти за споделяне (писане) и качване на снимки. Създаването на групи, лични страници и групи за чат улесняват организирането и координирането на цели, стратегии, тактики на протеста.

Мобилизацията се разгръща чрез разнообразни активности и инструменти в социалната мрежа. Първата стъпка е създаване на група, с ясно разпознаваемо име. Често се използват словосъчетанията "Не на..." или "Аз съм против..." Избира се малък, оперативен кръг от администратори (част от протестното организационно ядро, лидерите на протеста). Те контролират информацията, санкционират провокатори. След това се изпращат покани за присъединяване. Първият етап е в създаването на общност от 100-200 членове. Важно е да се публикува често информация по темата или проблема, провокирали създаването на групата (важна роля на администраторите, когато членовете на групата не са активни). Това развива организационния живот и разширява кръга от членове.

При извънредни събития спонтанната организираност на потребителите в социалните мрежи създава групи от близо 50 хиляди членове. Такива групи се наблюдават по време на събитията в пловдивското село Катуница през есента на 2011 г. "Ние казваме Не на АСТА" има над 20 хил. членове през май 2013 г., независимо че проблемът с търговското споразумение е разрешен година по-рано. През май 2013 г. в групата "Ние сме против българския Чернобил – добива на шистов газ" участват над 54 хил. потребители на Facebook.

Същите тези групи се използват за организиране на протести и след разрешаването на конкретния проблем, който е мотивирал включването на потребители в тези общности в социалните мрежи. "Окупирай България" (създадена около протестите в САЩ през септември 2011 г.), "Ние сме против българския Чернобил - добива на шистов газ" (създадена в края на 2010 г.), "Сила-Обединение" (2011 г.), "Орлов мост" (2012 г.) са примери за групи, които са създадени по конкретен казус, но впоследствие променят фокуса си и се използват за координиране на протестни акции по други социални проблеми. Например, шествията срещу високите сметки за ток от началото на 2013 г. или протестите срещу кабинета "Орешарски" в края на май 2013 г.

Социалните мрежи нямат особена роля в политическата мобилизация на гражданските движения, защото те са само средство. Те са по-скоро платформа за споделяне и търсене на съмишленици – търсене на колективни, общи теми и проблеми за дискусия.

Чувството за общност и колективна идентичност са важна характеристика на гражданските мобилизации. В социалната мрежа общността и колективната идентичност са вградени в приятелския кръг или групата чрез взаимно доверие, използване на общи жаргони, думи-кодове, места-символи като "Орлов мост" – "Там където спасихме Странджа през 2007 г. и Витоша през 2012 г.", посочват организаторите на протеста за "спасяване на Пирин" на 10 май 2013 г.

Наблюдават се ритуали на съзаклятието, които се изразяват в създаване колективния образ на противника. Противникът е сплотяващ фактор за участниците в гражданската мобилизация. Образът му се проектира чрез лозунги, протестни възгласи: "Долу Цеко от Алеко! ", "Долу Бойко!", "Трайчо, Нона, ще ходите в затвора! ". През 2013 г. хаштагът се използва като инструмент за извеждане на конкретна тема и във Фейсбук: #ДАНСwithme, #Оставка, #Окупация.

Сред гражданските мобилизации в социалната мрежа се среща и подмяната на каузи, които се превръщат във фасада на задкулисни интереси. Промяната на властовото статукво може да се приеме за усилващ фактор за развитие на граждански мобилизации. От тази гледна точка не бива да се подценяват политическите интереси, които могат да подменят автентичността на целите и идеите, които са провокирали гражданската мобилизация.

Едновременно с това социалната мрежа се превръща в инкубатор на професионални активисти и лидери на мнение.. Достъпът до традиционните медии е ограничен за много активни граждани. Затова пък интернет и социалната мрежа позволяват на всеки с позиция да изрази своето мнение, да привлече привърженици и последователи. Така по време на протестите срещу бедността и високите цени на тока в началото на 2013 г. Янаки Ганчев влиза в конфликт с други "лица на протеста" заради опита да присвои организацията на различни граждански мобилизации. В края на февруари, след като правителството на Бойко Борисов подава оставка заради натиска на уличните протести, в страницата на "Съпротива" (страницата има над 30 хил. последователи) се появява следното съобщение: "Лицето Янаки Ганчев не е представител на протестиращите, нито "координатор на Anonymous". Всеки анон може да го потвърди. Споделете този статус, за да се знае".

При друг случай активисти, които се налагат като неформални лидери, се възползват от авторитета пред участниците в различни граждански мобилизации и се включват в политиката. Така Ангел Славчев /През 2013 г. политическата кариера на Ангел Славчев продължава в партия "България без цензура" на Николай Бареков - бел.авт./, организатор на протестите срещу добива на шистов газ, Янко Петров и Дончо Дудев (организатори на протестите на "СИЛА" срещу високите цени на горивата), Янаки Ганчев, който твърди, че е организирал протестите срещу търговското споразумение АСТА в началото на 2012 г. - участват в предсрочните избори за парламент през май 2013 г. Подобен пример са и някои лидери на "Зелените", екоактивисти и лидери на протестите на "Орлов мост" през лятото на 2012 г., които впоследствие участват в изборната кампания на партията по време на предсрочния вот. В този смисъл гражданските мобилизации извеждат професионални активисти и се превръщат в трамплин за политическа кариера.

Не бива да се отрича и важната роля на традиционните медии при "произвеждането" на говорители и "лица на протестите". Традиционните медии институционализират и дори в известен смисъл овластяват отделни активисти в уличните протести, като им дават право да говорят от името на всички, да извеждат и формулират искания и проблеми за разрешаване.

Движенията вербализират под различни форми (протести, комуникационни кампании) различни социални проблеми. Това ги превръща в индикатори за моментни състояния на социалната среда. Тези състояния могат да се окажат източник на социална промяна или системни действия за отказ от такава промяна и запазване на статуквото.