Улица "Витоша", квартал "Лозенец", в деня преди утрешния ден
Улица "Витоша" няма начало и край. Или поне така изглежда. Няма табела, не е ясно дали се пресича с друга улица. Всъщност трудно може да се приеме, че смесицата от чакъл и пясък, които покриват земята са улица. Но все пак "Витоша" опасва част от квартал "Лозенец" в Стара Загора - прави рязки завои, минава през къщи и дворове и по нея дори от време на време се движат коли. По-често обаче тичат деца.
В неделя след 13 ч. по улицата се усеща особено напрежение. Някои вървят разбързано на групи - пренасят одеала или чували с багаж. Други седят по кьошетата и говорят на висок глас. Пред някои от къщите има струпан багаж. Пред други жени чистят килими и перат.
Роза се е опряла на сянка на стената на недоизмазаната й къща. Улица "Витоша" е много важна за нея. В личната й карта е записано, че живее там, показва документът гордо сякаш размахва акта си за раждане - доказателство за съществуването й. Жената е много притеснена, големите й сини очи са насълзени. Излиза от комфорта на сянката и започва да говори разпалено. Ръкомаха и показва къщата си - "моята красива къща".
Роза е на около 50 години, не знае дали в понеделник нейният дом няма да е първият, който ще бъде разрушен.Такава заповед е издал кметът на Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) с аргумент, че в тази част на квартала къщите са незаконни и навлизат в парк "Борова гора". Там не може нито да се строи, нито да се узаконяват постройки.
Роза вече е изнесла имуществото си, сега стои и пази празната си къща. Казва че отпред са искали да си направят веранда, "за да стоим и гледаме". След утре не знае какво ще направи, къде ще отиде, къде ще отидат внуците й Пита дали има висша инстанция, към която да може да се обърне. И задава друг въпрос: "Защо през 2001г., когато построихме къщата, този закон не важеше, а сега изведнъж се появи?"
Жената, която е работила като санитарка в хирургията на болницата, обяснява: "Аз си плащам тока, водата, ще си плащам данъка. Не искам да живея на гърба на държавата. Моите деца са образовани - завършиха средно образование, дъщеря ми роди на 21 години, не на 13", обяснява Роза. Сама знае стереотипите за ромската общност и без да е питана се опитва да ги разбие.
Пита - щом е написано в личната й карта, че живее там, кое е незаконно?
На улица "Витоша" от Роза и нейните съседи ще чуете много често "изтеглихме банките" (не във връзка със ситуацията около КТБ), "нали сме в Европейския съюз", "от утре война", "заключвам се вътре и няма да мръдна". Хората са обидени на журналистите, че наричат къщите им колиби и на политиците - че идват по избори и обещават неща, а после ги няма. Повечето говорят гневно и за кмета, а някои твърдят, че той имал лична изгода от събарянето на къщите. За общината това, което ще се събаря утре са постройки. За хората - техните жилища.
Хората си обясняват заповедта на Тодоров с факта, че на евровота от махалата не са гласували за него. Сега повтарят, че вече няма да гласуват, че не очакват нищо. И уверяват, че биха си плащали, за да се узаконят къщите им.
Първоначално събарянето на постройките беше насрочено за 12 май, а заповедите бяха готови от миналата есен. Първо бщинарите решиха да изчакат да мине зимата, за да не се изкарват хората на студеното време. През май пък акцията беше отменена, защото от полицията отказаха да участват. Аргументът им - че има много събития в града, които изискват присъствието им. Тогава Живко Тодоров определи това като политическа игра и обвини партиите в опит да извлекат дивиденти.
Квартал "Лозенец" е заселен от роми още през 50- те години. Той е разположен на два хълма, а между тях има дере. Училищетом местните наричат "нашето, ромско училище" и Евангелистка църква, която хората често посещават. Твърдят сега, че дори тя не може да им помогне. Хората от улица "Витоша" канят в домовете си и сякаш показват съкровища - какво са си купили, къде какво са искали да направят. Понякога става тихо, защото някой се вторачва в огледалото, в мивката или дори в проснато одеало.
От общината твърдят, че никой от жителите на улица "Витоша" не се е възползвал от предоставената му възможност за закупуване на парцел и построяване на жилище на места с изградена инфраструктура или за подаване на документи за ползване на общинско жилище.
"Как ще намеря пари, аз още дето теглих банката връщам парите. 2001г. теглих, две години ми остават още и ще съм приключила", разказва Донка Митева. Преди да построи къщата си е живяла с роднините на мъжа си и общо са били 50 души в един двор. Сега в двете стаи и кухнята живеят общо 7 души. Показва ни дома си, в едната стая единият й внук - Кольо стои пред компютър. Донка от време на време повтаря, че не може това да се случва "нали сме в Европейския съюз". Тя признава, че наистина къщите са незаконни, но "никой не дойде 10 години да ни каже нещо, да го узаконим". Донка работи също като санитарка в дома за инвалиди в Стара Загора.
Тя не е опаковала никакъв багаж и докато влизаме в къщата й притеснено започва да прибира дрехи и казва: "спряхме да шетаме, защото не знаем какво ще стане". Стените са в различни цветове, показва пералнята, която е купила неотдавна. Донка не обвинява и кмета, както другите. "Ако е за него, няма да ни пипа. Но има и други, които са зад него и го натискат…"
Донка Арнаудова е по средата на празната си дневна. Тапетите са шарени, различни във всяка стая. Има една останала маса. Мъжът й Иван току що е натоварил спалнята им на един камион. Говори си сам, докато отвътре тя нарежда.
"15 хил. лв. заем имам, какво ще правим сега. Ходя с хапчета в чантата от няколко дни"… Внукът й, който изнася кашон с вещи я прекъсва: "Утре тука ще стане кървава баня.. как ще си оставим къщите".
Донка вади бързо, сякаш някой я проверява, от пазвата си найлонов джоб - вътре са личните карти на семейството й. Показва: "Виж какво пише, виж какво пише - ул. Витоша". Тука живея, къде ще отида утре. Ами децата - какъв стрес за тях ще е? Какво да им обясня?"
Сестра й се появява и се включва в разговора: "Като умря Тодор Живков, умря и държавата. Кажи ми къде го има това, на мигрантите намериха покрив, а нас искат да гонят. Ние тук сме родени, тука живеем", обяснява жената. След което думите й са повторени от Донка.
От прозореца на къщата й, освен камионът с вещите й се вижда другата част на квартала. Там няма улица Витоша, а в понеделник няма да има и багери. Чува се музика от сватба, там в неделя следобед ритъмът е друг.