Здравният министър Таня Андреева беше първото обявено и потвърдено име в състава на кабинета "Орешарски". Тя се яви на изборите като част от гражданската квота на БСП и след като беше избрана освободи поста на изпълнителен директор на болница "Шейново", който заемаше временно. 

Приоритетите, които си постави Андреева като министър, бяха да се сложи ред в спешната помощ, да се премахнат лимитите за медицински дейности и да се намалят цените на лекарствата. Заяви и, че ще търси максимално бързи решения на належащите проблеми в здравеопазването. Но встъпването й на постта ще остане запомнено с изказването, че ще работи за либерализиране на закона, забраняващ пушенето на закрито. Въпреки многократните опити на депутати от БСП и ДПС това не се осъществи, а самата Андреева бързо смени позицията си и застана в защита на пълната забрана. 

Един от най-наболелите проблеми – Спешната помощ – беше повод и за едни от най-големите недоволства и скандали около здравното ведомство. Хаосът в Бърза помощ взе връх през пролетта, когато след няколко смъртни случая и фатално забавяне на спешните екипи, министерството уволни ръководството на Спешния център в София, а служителите му дружно подадоха предизвестия за оставки и започнаха протести с искане за по-високи заплати. Беше назначен временният директор Александър Златанов, който не увеличи заплатите, но пък намали месечните бонуси на служителите в центъра. Промените там продължават. Уволнения имаше и в редица държавни болници и здравни служби, включително във Фонда за лечение на деца, където имаше скандали заради отстраняването на уважавания предишен директор Павел Александров и неуспешното назначение на д-р Ива Станкова. 

Лимитите на медицинските дейности бяха премахнати, но за кратко, докато Министерският съвет не прие наредба, с която поставя таван на допустимите средства на месец за болнично лечение, а всичко над него подлежи на проверки и може да не бъде изплатено. Лимитът се въведе след като се видя, че дефицитът в здравната каса до края на годината ще надхвърли 490 млн. лв. Впрочем решение на този проблем все още няма, след като гледането на актуализацията на бюджета в Народното събрание се забави. 

Още промени, които направи здравното министерство под ръководството на Таня Андреева (и с които по думите й се гордее) бяха това, че таксата за посещение при личния лекар за пенсионерите беше намалена на 1 лв., ръководството и устройството на здравната каса бяха сменени. Роди се и идеята за специализирани напълно оборудвани спешни центрове – т.нар. "пироговчета", но не се осъществи до край.

Според Таня Андреева истинската здравна реформа, от която се нуждае системата щеше да започне с промените в Закона за здравето, които министерството подготвя месеци наред, но проектът беше отхвърлен от парламентарната комисия и така и не стигна до пленарна зала. 

Министър Хасан Адемов е дългогодишен и уважаван експерт в социалната политика и беше приветстван на позицията от гражданските организации в сферата. Той застъпи със заявката, че раздаването на еднократни помощи, макар и да е в услуга на правителството, не е най-ефективното решение на проблемите с бедността и високата безработица на българите. Идеите му бяха свързани с преминаване към ваучерна система на социални услуги, която да замени сегашното финансово подпомагане с така или иначе недостатъчни средства. Изграждането на ваучерната система обаче се предвиждаше да отнеме дълго планиране и пресмятане, което нямаше как да стане за една година. 

За една година се обсъдиха много варианти за това как да продължи пенсионната реформа, като заявката на правителството беше да забави хода на покачването на възрастта за пенсиониране, както и да възстанови възможността за ранно пенсиониране на военните кадри. И двете неща станаха факт, макар и след дълги спорове с опозицията от ГЕРБ, която зададе предишните параметри. Вместо да отмени или промени които и да е от тях обаче, министерството на Адемов само замрази условията за една година.  

 

Междувременно също по план, заложен от преди, минималната заплата се вдигна от 310 лв. на 340 лв., както и обезщетенията за втората година от майчинството. Максималният осигурителен праг се вдигна от 2200 лв. на 2400 лв. Много обсъждана тема беше и това дали да се запази таванът на пенсиите и социалните неравенства, които биха произлезли от премахването му. В крайна сметка правилото да има максимум остана, но той се увеличи от 770 на 840 лв. 

Най-емблематичното, или поне най-шумно рекламираното постижение за това социално министерство е възстановяването на швейцарското правило за изчисляване на размера на пенсиите, което беше отменено по времето на ГЕРБ и влезе в сила отново от 1 юли. То взима сбора от нарастването на осигурителния доход и индекса на потребителските цени през предходната календарна година. За тази година по формулата се получи процент от 2.7%, с който да се актуализират всички пенсии за трудов стаж. Така минималната пенсия се вдигна от 150 на 154.50 лв., а пенсията за старост по закон беше увеличена с 3 лева до 113 лв.

Безработицата остана на същите нива, на които Адемов я завари през юни 2013 г. – около 10.7%, според данните от бюрата по труда. Агенцията по заетостта, която е част от социалното министерство, се похвали преди седмица, че от началото на годината броят на регистрираните в бюрата по труда е с 50 хиляди по-малко, отколкото в края на 2013 г., като част от тях са намерили работа, но друга част са изпаднали от търсенето. Още в първите си дни като министър Адемов предупреди, че на пазара на труда е подготвена "бомба със закъснител" от предишното правителство, тъй като едновременно през есента приключваха почти всички програми за субсидирина заетост, по които тогава работеха над 40 хиляди души. Въпреки този поток към бюрата по труда и въпреки че в субсидираната заетост за 2014 г. имаше хиляди места по-малко, министерството остана спокойно и не беше атакувано.

Много спорни идеи и никакви съществени промени. Почти. Просветният министър Анелия Клисарова, успя да прокара в последния момент предложение за един учебник по предмет от първи до осми клас чрез промяна в наредба, за която все още не се знае дали ще влезе в сила.

 

В края на мандата си Народното събрание прие поправки в Закона за професионалното образование, с които се даде възможност учениците в 11-и и 12-и клас от професионалните училища да могат да работят. Това е т.нар. дуален метод на обучение, който се прилага най-вече в Германия.

 

С малко бяха увеличени парите за образование в държавния бюджет, които бяха инвестирани отново за професионалните гимназии. Беше приета стратегия за развитие на висшето образование, с която да се спре финансирането на университетите според броя на студентите.

 

Като цяло обаче образованието отбелязва нулева година. Резултатите от международното проучване PISA потвърдиха, че функционалната грамотност на 15-годишните е на много ниско ниво. И още по-лошо - изследването постави българските ученици в дъното на класация по справянето с ежедневни проблеми, например купуването на билет за метро онлайн.

 

Затвърждава се тенденцията само началното образование да запазва високо ниво, а от пети клас резултатите средно рязко да се сриват.

 

Решението на проблема се крие в осъвременяването на учебните планове, което и Клисарова не направи. Парламентът отхвърли подготвения от ГЕРБ нов Закон за средното образование, в който се въвеждат и нови учебни планове. Но и сегашните управляващи не успяха да прокарат свои правила.