Как са избирани досега управителите на БНБ
Ако се стигне до нов избор на управител на Българската народна банка (БНБ), както поиска днес президентът Росен Плевнелиев, и той получи подкрепата само на ГЕРБ и ДПС, новият гуверньор ще бъде първият от 1996 г. насам, избран от парламента с по-малко от 140 гласа. Поне толкова депутати са подкрепяли управителите на централната банка от въвеждането на валутния борд през 1997 г. насам – Светослав Гаврийски и сегашният Иван Искров, въпреки че законът изисква обикновено мнозинство от повече от половината присъстващи в пленарната зала. В гласуванията през годините ДПС неизменно подкрепя победителя. Сега обаче партиите на Лютви Местан и Бойко Борисов имат общо едва 130 депутати.
Изборът на Гаврийски – с нов закон и дни преди въвеждането на валутния борд
Съгласието за избора на издигнатия от ОДС през 1997 г. Гаврийски със 186 гласа е постигнато след преговори с всички парламентарни групи. Той сменя на поста Любомир Филипов дни след въвеждането на валутния борд и приемането на новия Закон за БНБ, който действа и до днес.
"Тогава се разбрахме другите парламентарни групи да издигнат подуправители, за да има контрол", спомня си тогавашният депутат от синьото мнозинство Екатерина Михайлова, внесла кандидатурата на Гаврийски. И добавя, че тогава е имало съгласие и по много други въпроси – въвеждането на валутния борд от 1 юли 1997 г., бърза актуализация на бюджета, както и широка подкрепа за управителя на централната банка, за да се повиши доверието в нея след банковата криза. Срещу кандидатурата на Гаврийски гласуват едва 6 души, а 22 се въздържат.
2003 г. - ДПС подкрепя Искров след тежки преговори
През пролетта имаше слухове, че Калин Христов ще стане депутат на ГЕРБ и че е помагал за изготвянето на икономическата им програма. Христов обаче отрече и двете. След като ГЕРБ спечели изборите, той беше първият, когото партията посочи като евентуален заместник-министър на финансите, отговарящ за макроикономическите въпроси и отношенията с международните финансови институции - МВФ, Световната банка и др.
Далеч по-трудно е разбирателството за избора на Искров през 2003 г. Тогава той е подкрепен от 124 депутати от управляващите НДСВ и ДПС и 16 от "Коалиция за България" след 4-месечни преговори, които изкуствено удължават мандата на Гаврийски. От ОДС остро възразяват с аргумента, че кандидатурата на Искров е чисто партийна (тогава той е депутат от НДСВ и председател на бюджетната комисия в парламента), и издигат отново Гаврийски.
Тогава в дебатите депутатът от ОДС Муравей Радев твърди, че гласовете на ДПС са резултат от пазарлък, в който партията на Ахмед Доган получава зам.-председателско място в Комисията по финансов надзор. По време на дългите преговори преди това хипотезите за цената на подкрепата на ДПС се движат от уговорка за подуправителското място в банката, през гаранция за използване на част от фискалния резерв за инфраструктура, за което Доган настоява, до защита на интереси на ДПС при планираната приватизация на "Булгартабак". В разговорите се включва и БСП, която неуспешно се опитва да спазари подкрепата си за Искров срещу място в Конституционния съд.
Втори мандат, преди да е изтекъл първият
В края на май 2009 г. тройната коалиция бърза да гласува втори 6-годишен мандат на Искров, преди да е изтекъл първият, заради опасността да загуби наближаващите избори. Искров е подкрепен от 165 депутати от трите управляващи партии НДСВ, БСП и ДПС, както и от парламентарната група на движение "Напред" и независимите Стефан Софиянски и Петър Берон. От "Синята коалиция" определят избора като незаконен.
Решението управителят на БНБ да повтори мандата си става след размяна на постове между БСП и ДПС малко преди края на мандата, в която НДСВ прави редица отстъпки, за да запази позицията начело на централната банка.
Подкрепа за Искров и от ГЕРБ
Въпреки че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов тогава се заканва да смени Искров, ако спечели изборите, през август той е преизбран от новото мнозинство начело с ГЕРБ с още по-голяма подкрепа – 195 гласа "за". Против гласува само един, а "въздържал се" - 14, повечето отново от "Синята коалиция". За да изчисти съмненията около избора си месеци по-рано, Искров подава оставка, а парламентът, вместо да я гласува, отменя решението за избирането му. Анулира и избора на проф. Николай Неновски, който трябва да наследи от 28 октомври ръководителя на управление "Емисионно" в банката.
Сега Борисов уверява, че е запазил управителя на поста след разговори с тогавашния управител на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, който го убеждавал да не прави резки движения в банковия сектор. Сменен е обаче бъдещият подуправител – на поста вместо Неновски, когото лидерът на БСП Сергей Станишев защитава, застава тогавашният съветник на Искров и сегашен кандидат на ГЕРБ за гуверньор Калин Христов. През пролетта на 2009 г. Христов отрича слуховете, че ще стане депутат от ГЕРБ и че е помагал за изготвянето на икономическата програма на партията. След като Борисов спечели изборите обаче, той беше първият, посочен от ГЕРБ като евентуален заместник-министър на финансите, отговарящ за макроикономическите въпроси и отношенията с международните финансови институции.
Днес лидерът на ГЕРБ обяви, че кандидатурата на Христов за управител на БНБ е била предложена от президента Росен Плевнелиев, който я обявил пред основните политически сили на разговорите в президентството в четвъртък.