Задължението за публичност на заявленията за гласуване в чужбина идва от Изборния кодекс. Там е записано, че "постъпилите заявления се публикуват незабавно на интернет страницата на Централната избирателна комисия при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни" (ЗЗЛД).

В случая не виждам проблем със закона, коментира пред "Дневник" адвокатът Александър Кашъмов, който ръководи правната програма на неправителствената организация "Програма достъп до информация". Той припомни, че и предварителните избирателни списъци се публикуват на видно място. В тях не се съдържат адрес и ЕГН на избирателя, а само имената му и номерът и адресът на секцията.

Според ЗЗЛД лични данни са "всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци." Те трябва да бъдат "съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват".

Кашъмов подчерта, че в случая целта на публикуването е ясна – упражняване на контрол върху работата на инстуциите. Така се дава възможност на онези, които видят името си, а не са подавали заявление за гласуване в чужбина, да проверят дали не е злоупотребено с данните им. Едновременно с това публикуваната информация не показва принадлежност или отношение към определена политическа формация, както в случая със системата за проверка по ЕГН в подписките за регистрациите на партиите, която ЦИК пусна за евроизборите в края на май и която беше остро критикувана. Тогава по искане на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ЦИК въведе допълнителна защита с потвърждение по e-mail.

През октомври 2011 г. преди местните избори българи, живеещи в чужбина, се заканиха да съдят Министерството на външните работи за това, че в нарушение на закона е направило публични техни лични данни. Тогава от ведомството бяха публикували постоянните адреси в България на 36 080 избиратели, заявили желание да гласуват в чужбина, вместо само имената им и номера и адреса на секциите.

Заявленията облекчават разкриването на избирателни секции в чужбина и служат за изготвянето на избирателните списъци. Те обаче не са задължително условие за гласуване – онези, които не са декларирали желание да упражнят правото си на глас, могат да бъдат дописани в списъците в изборния ден. Секции се разкриват при поне 20 заявления там, където има българска дипломатическа служба, а в останалите населени места – при поне 40 заявления. Срокът за подаването им е 9 септември.