Дни след проваления конгрес на Реформаторския блок опитите на партиите в него да убедят избирателите си, че отлагането на избора на председател за след изборите е стъпка към единство, удрят на камък. След декларацията на СДС и "Движение България на гражданите" (ДБГ) срещу избора на председател, разпространена в последния момент преди конгреса (и часове след като лидерът на ДБГ Меглена Кунева потвърди, че конгрес все пак ще има), привържениците на Кънев в блока все по-открито застават срещу критиците му. Битката между партиите в коалицията преди изборите се засилва, като всички се канят да използват преференцията, за да наложат своите кандидати.

Още при откриването на кампанията на блока в неделя симпатизанти на ДСБ приканваха партийното ръководство заедно с листите да обявява в предизборните материали и кой кандидат от коя партия е. Ден по-късно столичната организация на партията публикува в интернет плакат с кандидатите на ДСБ в 25-и район в София, в който водач е Кунева, и номерата им в листата. От ДБГ отвърнаха с плакат, на който представят своите партийни кандидати. А участници в Гражданския съвет от неделя насам открито призовават в социалните мрежи недоволните от проваления конгрес да се възползват от правото си да отбележат предпочитан кандидат, за да запазят блока.

Така и на тези избори при Реформаторите се очертава преференцията да не е състезание между кандидат-депутати, а между формациите в коалицията. Три седмици преди изборите блокът тепърва публикува предизборната си програма и задейства новия си интернет сайт, но компенсира закъснението с натрупани сметки за уреждане между партиите. Въпреки заклинанията на партийните лидери в медиите и въпреки успешния баланс при реденето на кандидатските листи този развой на събитията не очертава стабилна парламентарна група, и то ако коалицията не направи още нещо, с което вече наистина да загуби шансове за влизане в следващия парламент.

От СДС и ДБГ уверяват, че причина за решението им да спрат избора на председател в последния момент е липсата на ясни правила за избор на председател и подробно описание на правомощията му. Затова по думите на Лукарски отлагането ще предотврати "сбиване на партийни ядра".

Превенцията изглежда закъсняла. От ДСБ възразяват, че такива правила са били подготвени преди конгреса и е трябвало само да бъдат одобрени от делегатите. Член на Гражданския съвет разказва, че до самия конгрес съветът не е бил запознат с проекта на споразумение. Истината е някъде по средата, а различните интерпретации говорят за неуредици между партиите и липса на желание за съгласие.

След като на 6 август представители на петте формации в блока (по-късно към него се присъединиха Християндемократическата партия и "Българска нова демокрация" на бившите царисти Николай Свинаров и Борислав Великов) се разбраха председател да бъде избран в средата на септември, трябваше работна група да изготви промени в Учредителното споразумение, с което те се събраха през декември 2013 г. Още в началото на август неработещият Изпълнителен съвет, който включваше 21 представители на партиите и на Гражданския съвет, беше разпуснат, а функциите му до конгреса пое Председателството – петимата лидери и проф. Тодор Танев, които формално трябва само да представляват коалицията пред държавните институции.

Тази работна група, която трябваше да се води от лидера на ДСБ Радан Кънев, така и не се събра, разказва член на ръководството на "Движение България на гражданите". Въпреки това са разработени няколко версии за промени в правилата, като една от по-ранните в средата на август включва само въвеждане на фигурата на председателя и прехвърляне на отговорности от Изпълнителния съвет към Председателството. Последните версии не са много по-различни. "Дано не се стигне до по-големи промени на конгреса, за да не разбутаме блока", разказа тогава член на Гражданския съвет, еднакво отдалечен от партиите в коалицията.

За такива промени трябва спокойствие, казват от ДБГ и твърдят, че ДСБ е "натиснала" за председател. В крайна сметка разговорите за процедурите зациклили "на ниво партийни пререкания".

Според Славов въпреки пасивността на председателите хора от съвета са подготвили правила и процедура, които са били одобрени в четвъртък преди конгреса. "Против" са гласували представителите на СДС и ДБГ, но те били малцинство. Решенията на Гражданския съвет обаче се взимат с единодушие, а при липса на съгласие следва ново заседание, на което е нужно мнозинство от 3/4 от присъстващите. Такова не е имало.

Петър Славов казва още, че на заседанието в четвъртък са обсъдени и промени в учредителното споразумение, според които фигурата на 'говорител' се заменя с 'Председател', а проблемният орган 'Изпълнителен съвет' се замества от т.нар. "Председателство". Отново от СДС и ДБГ са били против.

Два дни след заседанието от четвъртък представители на партията на Кунева и на СДС решават да излязат с декларация. Преди това вече е заседавало ръководството на СДС. "Мнението на София се чу, макар и в последния момент!", похвалиха се същия ден в интернет от столичната организация на СДС. Най-голямата структура на съюза неведнъж е обявявала, че стои твърдо зад блока, но не и оглавяван от Радан Кънев, тъй като това можело да доведе до превземане на коалицията от ДСБ.

Според източник от ръководството на ДСБ твърдението на лидера на СДС Божидар Лукарски пред "Нова телевизия", че председателят на "Народна партия Свобода и достойнство" (НПСД) Корман Исмаилов е бил против конгрес в неделя, не е вярно.

Действително лидерите на трите най-големи партии в блока трябва едновременно да удържат баланса в собствените си формации, да демонстрират единство и да се грижат за собствения си рейтинг.

Едновременно с това от СДС привиждат атака от "партията на Костов", а от формацията с най-голям финансов принос ДБГ отчитат като несправедливо водачеството на Кънев, особено след като Кунева остана извън европарламента за сметка на кандидата на ДСБ Светослав Малинов.

Самият Радан Кънев неведнъж е подчертавал, че не изключва за отношенията между партиите в блока вина да носи и външен фактор. Именно с мотива, че той се ръководи от Бойко Борисов, който говори поотделно с лидерите на различните партии, в началото на август лидерът на ДСБ подаде оставка като говорител.

Въпреки критиките към позицията на Кънев като фаворит за председателския пост, за повече от месец нито една от останалите партии не подготви свой кандидат за председател, който може да го измести. Вместо това избраха да не участват в избора му.

Още когато лидерът на ДСБ подаде оставка като говорител на блока, представители на останалите партии и на Гражданския съвет (и привърженици, и противници на Кънев) разтълкуваха хода му като заявка за лидерство в коалицията. Единствен кандидат освен него се оказа Лукарски, издигнат от партийното си ръководство.

Самият Зеленогорски в понеделник повиши потенциалните кандидати на ДБГ на петима, плюс един от Гражданския съвет (по неофициална информация – Трайчо Трайков).

Всъщност идеята за председател дойде именно от партията на Кунева, откъдето след евроизборите настояваха за засилване на лидерството в блока. Кандидат-лидер така и не намериха, а засега отложиха и вътрешнопартийния референдум за отношението към ГЕРБ, предвиден за септември.