Депутат от дете, или професия политик

Добре, че Дневник ни информира така обстойно за мнението на Асланов по въпроса, че вчерашните проучвания на Афис може би не са свършили достатъчно добра работа по манипулациите.

• 5 17
• Докладване

Не ги прави по-добри.
Разваля ги.

• 4 9
• Докладване

Стигнах до мнението на Асланов и прекратих. Също и коментара на професор Тарашева, който е изваден от контекста на събитията. Някак си не е достоверно да се твърди, че това са причините за ниското доверие към парламента.
Да не би отново целта на подобни анализи да е понижаването на избирателната активност?

• 4 14
• Докладване

Ако се замислим, то както няма професия 'политик", така няма и професия директор ( на каквото и да било) и това е и лошо и добро.
Ако някой е "научен', то той ще прави това което са го учили, но живота предлага доста по-широк кръг от сценарии, от разглежданите в различните школи и теории за управление.
Но политик не е и не може да бъде само депутата, така че депутатите трябва и са достатъчно различни - едни са някакви експерти в своите области, други са просто популярни, с което пдслилват влиянието на групата и разбира има и такива, дето за нищо не стават.
Но доколкото ние, а и болшинството страни по света, не избираме чисто мажоритарно ( личното ми мнение е, че чисто мажоритарен избор ще доведе до невероятна бъркотия), за нас са важни идеологическите позиции на различните партии и коалиции и първите лица в партийните ръководства, доколкото те ще са хората, които ще формират, а и провеждат когато спечелят политиките, заради които са били подкрепени от по-голямата част от избирателите.
Може да сме сигурни, че едва ли има партиен ръководител, освен ако не е безкрайно глупав, който да не би желал да е обграден от ярки, ерудирани и (това е особено трудно) честни и безкористни политици и потенциални депутати. Но доколкото хората с изявени качества, далеч не винаги са готови да се откажат от личните си планове, за да "служат на нацията", на партийните началници им се налага да се обграждат с това, което ние като общество им предлагаме, особено когато говорим за депутати.
Така че парламента, обругаван (и не без основание) от мнзинството, е една съвсем естествена извадка от нас, хората населяващи тази територия, с всичките ни предимства и недостатъци.
Слава Богу, поне досегашната ни правна рамка не ограничава никого, да си направи група/партия, съставена от най-доброто за страната, да се обяви и представи и вероятно с одобрението на повечето от нас, да получат ДА на съответните избори.
Така че, всичко е пред нас и е в кръга на нашите възможности, но докато не е станало, щем или не щем, ще трябва да преглеждаме, пресяваме и в крайна сметка да избираме от това, което е на пазара. Е, можем и доста от нас го правят, като се отказват от избора на 'по-малкото зло", което обаче не води до нищо хубаво и логично ни докарва до главите "по-голямото зло".
Тогава всички ние, включително тези, които са презряли поредните избори, се налага да губим време, енергия и при това без гарантиран успех, да се напъваме да ги свалим, с наличните ни възможности.

• 1 7
• Докладване

Предимно комунистите ни възпроизвеждат по наследство политици, и хитрите доган и Местан ги обучават за такива от деца.

• 0 8
• Докладване

Има само ДВЕ желания, които мотивират българина да влезе в ''голямата'' политика. Първото, да работи за да СПРЕ грабежа. Второто, да УЧАСТВА в грабежа. Кои политици са повече?

• 0 9
• Докладване

Когато през 1917 г. работническо-селските отряди начело с Ленин превзели Зимния дворец, един от работниците, прехласнат от лукса, попитам Ленин дали и той може да стане аристократ. Отговорът бил: "За да станеш аристократ трябва баща ти, дядо ти и прадядо ти поне да са били аристократи..." Същото е и с политиците. И то не защото го е казал Ленин.

• 0 2
• Докладване

Професия или не, днес много хора в България искат силна ръка и власт за един човек

• 6 0
• Докладване

“Добри професионални политици обаче все пак има, на базата на личната си интелигентност и опит те боравят с лекота с всяка политическа материя и ситуация, коментира Асланов.”

Kритерият е както за всички останали хора...
Нека си припомним, че дори имаше идея политиците да полагат IQ тестове, но преложението пропадна, защото си дадоха сметка за последиците от него!

• 0 1
• Докладване

Никой не е депутат от дете. Може би само монасите са били такива от деца, но вече не е така!

• 0 2
• Докладване

поправка: монарсите! Не монасите!

• 0 2
• Докладване

аз разбирам че бойко не прави разлика, но авторката на поучителната статия би трябвало да знае че главен секретар на мвр не е политическо, а професионално назначение. просто тиквата нямаше необходимата квалификация за работата ... така че годините на гласек ги извадете - или добавете тези в които охраняваше живков, те поне са му били от покза....

• 1 1
• Докладване

Професионални социални паразити, родени със златна лъжичка в устата, през целия си съзнателен живот "усвоявали" бюджетни средства - като се почне от станциите на ЦК при соца и се стигне до всевъзможните привилегии на властта: огромни заплати, служебни коли, охрана, секретарки, съветници, резиденции, командировки на държавна сметка, и за какво?! За това, че докараха България до няколко катастрофи и до незавидната позиция на най-бедна, изостанала, корумпирана, неуредена и отвратителна за живеене държава в Европейския съюз.

• 1 1
• Докладване

Заглавието на статията за коментиране не е точно, поради което е леко подвеждащо. Защото въпросите, които се разглеждат в нея, всъщност са два и те нямат почти нищо общо със заглавието. Тези въпроси са: Прави ли те професионален политик дългият престой в парламента? И: Необходимо или поне оправдано ли е съществуването на професионални политици. А на края е поставен и един допълнителен въпрос: Какво е необходимо, за да си успешен и добър политик? А отговорите на тези въпроси всъщност са основни за една неманипулирана идеологическа наука, каквато е политологията. Поради което задоволително обосновани отговори едва ли могат да бъдат дадени.

Първата причина затова е фактът, че политологията е идеологическа, и то най-идеологическа от всички други идеологически науки, каквито са например етиката, естетиката, макроикономиката (политикономията), социалната психология, историята и други като тях. А идеологически са тези науки, чийто предмет на познание е свързан по някакъв начин с обществените интереси на хората и на социалните групи в обществото. От друга страна различните хора, социални и други обществени групи, като държавите например, имат както сходни, както различни, така и направо противоположни или антагонистични (противоположни по посока и равни по големина) интереси, които (различните, противоположните и антагонистичните) интереси се проявяват винаги и навсякъде там, където нещо хубаво, полезно или изгодно трябва да се дели или нещо лошо, вредно или неизгодно трябва да се разпределя. Защото всеки нормален човек и всяка нормална човешка социална или обществена група иска да получи колкото може повече хубави, полезни и изгодни и колкото може по-малко лоши, вредни или неизгодни неща. Колкото може по-голяма част от брутния национален доход и колкото може по-малко данъци, налози и други подобни задължения. И една от основните причини за възникване на държавата, а с нея и политиката, е точно тази.

Защото сходните интереси на хората и на обществените групи в едно общество са основата на неговата стабилност и на неговия просперитет, докато противоположните и антагонистичните интереси са извор на раздори, на нестабилност и на обществена неефективност. Но те са такива тогава и само тогава, когато членовете на обществото знаят или усещат, че разпределението на правата и на задълженията, на полезното и вредното, на изгодното и на неизгодното е несправедливо. Че на тях им се дава по-малко, отколкото реално заслужават, и им се разпределят повече задължения, отколкото реално им се полагат. И точно за да урегулира тези процеси на взаимоотношенията между хората като личности и обществените групи е една от основните причини за възникването на държавата.

Идеологията, към която се придържат хората и обществените групи (техните обществени интереси) на практика определят посоката на техните обществени постъпки и на общественото им поведение. Поради това тя е една от най-важните черти и качества на политика и държавника, които определят неговата реална стойност като такъв.

Но за да управлява ефективно, превърнатият в държавник политик (политикът, получил и притежаващ някаква управленческа държавна власт), трябва да е компетентен в областта, в която има такава власт. И това е второто негово особено важно за неговата управленческа дейност качество, без което той не би могъл да бъде ефективен държавник. А като минимум това означава да познава реалната неманипулирана социална психология, да има познания и опит в административното управление и да притежава достатъчно общи и специални познания за областта, в която управлява, така че да може сам бързо да се ориентира, макар и с помощта на съветници, с положението и с процесите в тази области, за да може на тази база сам да взема правилни управленчески решения за нейното поддържане и развитие.

Това са двете основни качества, които са необходими на един държавник (политик, притежаващ държавна управленческа власт), за да може той ефективно да управлява. Което означава, че да, той трябва да притежава не просто професионални, а почти експертни знания и опит в областта, в която управлява. А ако е депутат, непременно трябва да познава основните принципи и особености на правото и на законотворчеството и наистина да е на експертно ниво по знания в поне една от областите, които подлежат на законово регламентиране.

За политика, който е получил управленческа власт и се е превърнал в държавник, първото от тези две основни необходими качества не е особено важно лично за него. Защото ако е добър във второто, лично той може да очаква сравнително бърз и сравнително сериозен личен просперитет. Но за народа и за държавата и двете тези качества са приблизително еднакво важни. Защото кадърният управник, като Ангела Меркел например, воден от неадекватна на реалното човешко общество идеология, води развитието на обществото в погрешна посока, в резултат на което обществото се дестабилизира, стагнира, рецесира и изпада в криза така, както това стана с комунизма след 1970 година и както тръгна при неолиберализма през 2008 година. Защото идеологиите на комунизма, фашизма, нацизма и сега на неолиберализма са изкуствени, построени върху измислени основни изходни предпоставки теории, поради което те са неадекватни спрямо реалното съвременно човешко общество. Специално при неолиберализма това води до постоянно нарастваща пропаст между бедни и богати, бързо намалява покупателните възможности на основната част от крайните потребители и по този начин прогресивно свива пазара. Факт, зафиксиран на Форума в Давос`2014.

У нас сега нито една от сериозните политически партии и нито един от политическите лидери не притежава адекватна на особеностите на съвременното човешко общество идеология. Затова на народа ще му се наложи да гласува не за най-добрите, а за тези, които са най-малко лоши. Според мен, за сега това е ГЕРБ, респективно ББ. Но ББ бързо сменя на 180 градуса своите основни идеологически възгледи, поради което никой не може да прогнозира, какво ще направи той след като получи (ако наистина я получи!) властта.

И на края: Да, след като има хора, които се прехранват и прехранват семейството си с политическа дейност, политиката очевидно е професия. Много специален вид – но професия!

• 0 0
• Докладване

Чудесна статия! Поздравления!

• 1 1
• Докладване

"Професия Лъжец"

• 0 1
• Докладване

Разликата между политик и държавен служител е елементарна!

Поне на Запад нещата са съвсем прости:
- политиците са достъпни;
- експертите са отговорни;

Това са съществените качества, на които следва да отговарят!

На политиците мандатът им се дава от хората и основното качество, на което следва да отговарят- е да са достъпни тези хора-т.е. за работодателя си!
А експертите/държ.чиновници/ за това уж са защитени с ред закони, за да изповядват държавния интерес и да носят отговорност. Проблемът е, че повечето ангажирани в администрацията целево изповядват външни комерсиални и др. подобни интереси, а за носенето на отговорност и дума не може да се обели!

В БГ брутално и перманентно се бъркат и смесват нещата не само от странични наблюдатели, а и от самите ангажирани в държавния/публичен сектор, независимо като какви!

• 0 2
• Докладване

А този Пирински го познавам от една случайна среща- доста надменен и самонадеян тип. Обикаля света с народни пари, има се за "голяма работа" и му личи, че е от тези- отгледани в целофан... като Серго... без един ден трудов стаж и с дипломна за войнишки шинел- министър председател!
Та после няма да ни се присмиват другите народи колко сме странни и елементарни!

От такива кадри "сме много напред политически"! То е ясно!

• 0 2
• Докладване

Странно, другаря Асланов може да си го навре там къде не свети. Много кухо парче е, за да не знае, че професия "Политик" в България е еквивалентна на професия "Крадец".
А той миличкият, подготвя бодрата смяна, малките изродчета.

• 0 0
• Докладване