Нищо друго, освен порастването на такъв човек в собствените му очи, способността му да запази елементарно достойнство и гордост, не може да го спре да се поддаде на заплахата или заблудата.

Някои от най-разпространените страхове, че изборите са манипулирани, се крепят на митове.

Докато гласуването на един и същ човек на няколко места е практически трудно осъществимо, по-важно е, че извършващият подобно нарушение рискува сигурно съдебно преследване и сериозна глоба. Не съществува възможност да не бъде забелязан.

При всяко от "многократните" си гласувания измамникът-избирател ще трябва да  представи личната си карта или паспорт. Данните от тях ще бъдат записани в избирателните списъци в секциите, в които той гласува.

След провеждането на изборите - винаги през последните 20 години - списъците от всички секции в страната и чужбина се обработват компютърно от ГРАО. Прави се елементарно засичане за двойно гласували по ЕГН. Нарушителите, гласували на повече от едно място, биват веднага открити.

Тези проверки в предишни избори показват пренебрежимо малък брой от злоупотребили така гласоподаватели - само около стотина на последните парламентарни избори през май 2013 г.

За да се случи това, ще трябва да бъде подкупена не само цялата секционна избирателна комисия (СИК), която се състои от минимум 5-ма члена, от различни партии или независими. Ще трябва да бъдат подкупени и всички застъпници на партии и наблюдатели, каквито има почти във всяка секция.

Но дори това да се случи, сериозна допълнителна трудност е, че не стига само да се добавят бюлетини в урната.

Избирателните списъци, предоставени на секционната комисия, съдържат само три имена и постоянен адрес на избирателите в дадената секция. Другите графи са празни и се попълват от комисията когато гласоподавателят представи личен документ.

За потенциално-подкупената секционна комисия е на практика невъзможно да намери нужните допълнителни лични данни - няма откъде лесно да намери номерата на личните документи на достатъчно голям брой избиратели, чиито фиктивни бюлетини иска да вкара в урната. Разбира се, ще трябва и да фалшифицира подписите на всички "изгласувани" избиратели, което е отделен вид престъпление.

Това не може да стане през изборния ден. Има опасност някой реален избирател, чийто вот комисията фалшифицира, да се появи по всяко и да открие, че някой е гласувал вместо него. Тогава той ще сигнализира застъпниците на партиите или наблюдателите, присъстващи в секционната комисия, а също вероятно и районната комисия, Централната избирателна комисия (ЦИК) и медии.

Пред потенциалната подкупена секционна комисия обаче стои още един проблем: ще бъде отчетен рязък "пик" на избирателна активност в сравнение на резултатите в същата секция с предишни избори. Ще бъде забелязано и рязко увеличаване относителния дял гласове за "купуващата" партия.

Такива неочаквани "отклонения" могат да бъдат много лесно открити от всеки - подробните резултати за всяка отделна СИК (с брой гласове за всяка партия) са налични на интернет портала на ЦИК за всички избори в последните 10 години.

Откриването на подобни "изкривявания" може да предизвика съмнение и да последва проверка на изборните книжа - по-специално списъка на гласувалите. Ако съдът установи, че там присъстват неочаквано голям брой избиратели, които не са гласували реално, изборите в цялата тази секция могат да бъдат касирани.

Съществува все още твърде популярната заблуда, че изборните резултати се обявяват, когато всички бюлетини бъдат пренесени с чували на "централно" място и там преброени.

Няма нищо подобно: бюлетините в чувалите не се броят, освен в много редки случаи. Това става, само ако за конкретна секция има подаден достатъчно сериозен сигнал за нарушения.

Изборните резултати се обявяват по протоколи. Данните в тези протоколите са от преброяването бюлетините на място в секционната комисия веднага след затваряне на секцията след края на изборния ден.  

Отварянето на урната и броенето на бюлетините става не само пред всички членове на секционната комисия, но и пред всички присъстващи наблюдатели и застъпници на партии.

Протоколите се подписват от всички членове на секционната комисия. Застъпниците и наблюдателите имат право - и почти винаги се ползват от него - да наблюдават броенето и да получат копие от протокола. Масовостта на смартфоните в днешно време им дава възможност веднага да заснемат и пратят протокола до организациите, които представляват.

Чувалите с бюлетините се занасят в районната комисия, но още преди това СИК е длъжна да залепи пред секцията публично достъпно копие от протокола.

След като предаде протокола и чувалите в РИК, секционната комисия получава от тях компютърна разписка с данните така, както са въведени в компютърната система на ЦИК. И отново - СИК по задължение залепва така получената разписка до вече обявеният преди това протокол пред избирателната секцията. Така всеки може да сравни данните.

Това е невъзможно отдавна заради няколко защитни механизма.

Всяка избирателна секция получава от ЦИК уникален печат с номера на секцията. Преди отваряне на секцията за избирателите - пред всички членове на секционната комисия, както и пред наблюдателите и застъпниците, представител на комисията "поврежда" нарочно леко печата с резка (леко отрязване в края му) на произволно място.

Тази процедура е част от процедура с цел печатът на всяка секция да стане уникален, така че да не може да бъде заместен с друг от извън секцията.

При гласуване на бюлетината се поставят два печата. Първият - при предаването на бюлетината на избирателя преди да влезе в тайната кабинка за да гласува. Специално изискване в този момент е и бюлетината да бъде показана разтворена пред избирателя и комисията, за се удостовери, че на нея няма отбелязано предварително нищо.

Вторият печат се слага след излизане на избирателя от тайната кабинка - върху затворената бюлетината (така че вотът да не се вижда), преди пускането й в урната.

За да се осъществи манипулация в значими размери с вкарване на бюлетини отвън, които не са реално от секцията, трябва да бъдат подкупени не само избиратели, но и всички 5-ма членове на секционната  избирателна комисия, както и всички застъпници на партии и наблюдатели там.

А за да има ефект подобна манипулация, трябва да бъдат подкупени стотици или по-скоро дори хиляди секции - иначе няма да се съберат достатъчно гласове за да повлияят за избора на дадена партия.

Нещо повече - за изборите през тази година има още няколко допълнителни контролни механизми.

С промените в Изборния кодекс в началото на 2014 г. беше въведено и номериране на бюлетините и отпечатването им като ценни книжа в печатницата на БНБ.

Бюлетините са залепени в кочан. На бюлетината и на нейния съответен остатък в кочана има един и същ уникален номер.

Когато избирателят излезе от тайната кабинка, той предава затворената бюлетина на комисията (бюлетината е сгъната - вотът не се вижда). СИК сравнява уникалния номер в края на бюлетината със съответния номер в кочана с откъснати бюлетини. Само ако номерът на бюлетината съвпада с номера на остатък в кочана, избирателят може да пусне бюлетината в урната.

За да се елиминира възможността за някакво "проследяване на вота", преди пускането на бюлетината в урната окончателно се премахва (откъсва/отрязва) частта с номера й.

Няма логика сериозна сума да бъде изхарчена "на вятъра" без механизъм за "проверка" дали гласът на подкупения е отишъл за "купувача".

За да повлияе забележимо на изборния резултат, една партия-"купувач" ще трябва да купи десетки хиляди гласове. И това само при условие, че вече е преминала 4% бариера. Така е, защото един депутат се избира с минимум около 14 000 гласа.

Предвид всички контролни механизми срещу манипулации, "отчитането" на продалият гласа си може да стане само по два начина:

Такива механизми за "доказателство" съществуват във времето на масови портативни технологии. Реалистично, използването им няма как да бъде предотвратено, без да се наруши тайната на вота.

Освен ако, разбира се, преди влизане в тайната кабинка гласоподавателят не преминава през проверка за сигурност, подобна на тази на летищата. Това, обаче, би било абсурдна параноя и би отблъснало много добронамерени избиратели.

Доказателство за "спазване на договора" тогава би било изборните резултати в същата секция да са значително по-високи (абсолютно или относително) за "купуващата" партия в сравнение с избори в предишни години. Само тогава купувачът има основания да приеме, че е получил "услугата", за която е платил.

Подобна "схема", обаче, не гарантира на продаващите гласа си избиратели (или техните посредници), че ще им бъде платено. Тъй като "доказването", че е "свършена работата" става след гласуването, купувачът може да ги излъже лесно или да се отметне от предварително уговорената "цена" - като например обяви, че е очаквал по-високи резултати в полза на купуващата партия.

Явно е, че тази "техника" е твърде неефективна.

Отделно, проследяването на броя "правилни" гласове за дадена партия в дадена секция би могло да работи само в малки по брой избиратели и гласуващи секции, което означава само в много малки населени места.

Там където обаче се решават изборите - в големите секции в големите градове, където гласува основният брой избиратели, проверката дали продалите гласа си са удържали на думата си е практически невъзможна.

Както видяхме, за да се избере един депутат са нужни минимум около 14 000 гласа. Ако приемем масово тиражираната "цена" за купен вот от 50 до 100 лв, това означава, че една партия трябва да даде от 700 000 до 1.4 млн. лв. за да подсигури избирането на само един свой депутат!

За малките партии това е най-непосилно, защото те трябва да прескочат 4%-та  бариера, т.е трябва да вкарат в парламента поне 10 депутата. Ако купуват гласове за всички тях, това би им излязло от 7 до 14 млн. лв - сума, абсолютно непосилна на никоя малка партия.

Дори за голяма партия това би било изключително трудно. Такава огромна сума няма как да остане скрита лесно при похарчването й. Би било също много трудно тя да бъде незабелязано "възстановена" от партията - с държавни средства, след като вземе властта.

Масово купуване на гласове би предизвикало твърде много "течове" на информация за това кой, как и къде купува. Това увеличава неимоверно рисковете купувачът и продавачите да бъда заловени.

Опитите за достатъчно мащабно купуване на гласове създават огромни рискове за партията-купувач: от подставени "продавачи" на гласове като разследващи от МВР или журналисти. Ако последните обявят разкритията си - особено в последните моменти преди изборния ден - купуващата гласове партия гарантирано рискува рязък срив в резултата си. От нея ще се отдръпнат както подкупените (от страх да бъдат преследвани), така и искрените й симпатизанти, вярващи в посланията й (които със сигурност включват "борба с корупцията"). Също така, тази партия няма да има никакво време да реагира с оправдания и опровержения.

Подобни заплахи се отправят понякога - бяхме свидетели на запис за такива преди изборите през май 2013. Но те работят единствено заради чисто ирационалния страх и незнание на защитните механизми на тайната на вота.

Разбира се, теоретичният фантастичен сценарий - с миниатюрни камери в тайната кабинка, които да предават видео по WiFi навън - може да се роди в нечия глава. Но неговата масовизация е невъзможна - освен ако отново не е купена цялата СИК. Ако ли не, ще му попречи, че тайната кабинка се проверява преди и по време на изборите многократно по настояване на СИК или застъпниците на партиите и наблюдателите.