Миналата вечер мернах репортаж за поредната схема за телефонна измама, прилагана върху нашите нищо неподозиращи баби и дядовци. Ако преди няколко години гласът от другия край на слушалката жално плачеше и говореше за катастрофи и затвори, сега се е успокоил. Даже е в добро настроение. И е вашият роднина, който е в чужбина. И някакъв пакет бил изпратил, пък той не пристигнал до вас, и за да пристигне, дайте на някакъв непознат хиляда лева. И ще дойде.

Идва непознатият, взима парите и в замяна дава добре пакетиран колет. Сядат бабата и дядото, отварят колета и вътре гледат кутия със сухи пасти. Току-що са се разделили със своите заработени с пот на челото хиляда лева, гледат пастите и не им се вярва.

Днес вървях по улиците и тук-там гледах опънатите шатри на ГЕРБ. Зад представителните пластмасови маси, отрупани с брошури и обещания, стояха още по-представителните господа с дънки, спортни маратонки и черни очила. Накъде гледаха тия господа не ставаше ясно. Заедно с брошурите тия лъчезарни господа раздаваха и бонбони.

Много хубаво бяха опаковани тия бонбони, хората се спираха, подслаждаха си деня, взимаха по една брошура и кимаха одобрително с глава.

По-късно разгледах галерията в "Дневник" "Политици правят избори". Гледам ги тия хора как се мешат с бедното население на нашата държава, подаряват им икони, викат заедно с тях срещу голямото зло и накрая и кутии с локум им раздават.

Изглежда като много да се забавляват господата народни представители. Защото те не избират само бедствени региони и протестни зони. Те се мяркат и на събори, пък и на фестивал на сливата ще отидат,да опитат местното производство, а и на мотор ще седнат, за да се щракнат.

А те, хората, се радват на раздадените тениски, гледат, че телевизията идва, и сигурно си казват, че е дошло и това време големците и на тях да им обърнат внимание, пък и да ги почерпят с нещо сладко, да забравят за миг грижите си и хубаво да им стане.

Междувременно в бедствените региони господа народните представители садят дръвчета, докато в съседната махала къщите продължават да се рушат. Добре облечени госпожи от парламента се разхождат със своите впечатляващи шапки по малките улици на България, опитват сирене, опитват и вино и се усмихват приятно на изморените от полския труд и трудна година работници.

Не знам как гледат своите гласоподаватели и каква реакция очакват от нас, хората от града, като ги гледаме тия снимки. Нима очакват нашето одобрение и вяра?

Преди няколко години и на баба ми звъня оня глас от телефона. Добре, че имаше някой около нея, та да й каже, че всичко е наред. Баба ми си отиде миналата година. И сега няма кой да вдигне домашния телефон и да повярва на лъжците.

Ние обаче сме още тук. И хората, които ни гледат и ни лъжат в очите, нямат нужда от телефонен указател. Те прекрачват прага на нашите домове и ни обещават някакви неща, докато погледите им блуждаят някъде зад нас.

Интересно ми е какво точно означаваме ние за тия народни представители. Ясно е, че няма как да станем нито приятели, нито роднини с тия хора. Как разбират тия хора понятието народ" Нима гледат на нас като едни прегладнели деца и старци със слабост към сладкото, готови да дадем каквото имаме срещу една кутия локум?

Защото, макар

По-скъп и от сухите пасти ще им излезе. И на нас през носа ще ни излезе. Защото тук не става въпрос само за нашите спестявания. Става въпрос за нашето съществуване, за нашето бъдеще, а тия хора с усмивка и парадни дейности ни ограбват от него.

Стига сте целували ръката на попа, стига сте долепяли устни до прашните икони! Най-много някой обрив да лепнете от тия целувки. А ние не бихме искали да гледаме снимките ви с обринати и пъпчасали лица. Ние искаме, поне докато ни лъжете, да сте с вашите хубави усмивки и равномерно нанесен фон дьо тен.

А нас не ни мислете. Или поне спрете да се преструвате, че ни мислите. Дайте ни тая свобода да сме сигурни в това, че няма да направите нищо за нас. С тия заблуди само ни оставяте да вярваме още няколко месеца, за да вземете след това нашата и без това вече толкова изморена вяра и да я хвърлите зад гърба си, там, където хвърляте кокалите на вашите верни кучета след големите ви гуляи. Предпочитаме истината. Нея по-лесно ще я преглътнем от вашите фабрични локуми и безкрайни помии, с които ни заливате.

По-лесно ще ни е като приемем за факт, че сме сами. И че никой на нас няма да ни помогне. И като го разберем това, сами ще започнем да си произвеждаме локума, сами ще почнем да си печем сухите пасти. Вашите си ги яжте сами. И после кажете дали ви харесват, или дали сте спестили някой лев от производството, та да ходите по селата и да раздавате третокачествени сладка на захарноболните!

Хванахме диабет от вашите сладникави обещания, вдигна ни се кръвната захар от тоя локум. Не го щем вече!