Систранда е градче с около 800 обитатели. Намира се на норвежкия остров Фрьоя в Атлантическия океан, приблизително на географската ширина на Рейкявик или гренландската столица Нуук. На острова живеят около 60-70 българи, а

за български народни представители.

За да стигнете дотук, трябва да пътувате със самолет до Трондхайм, разказва Нина Джорова, една от инициаторките на местната избирателна секция. След това през автомобилен тунел с дълбочина над 264 метра под морското равнище да се придвижите до друг, по-близък до сушата остров, Хитра. След като прекосите Хитра, стигате до втория подводен тунел, който ви отвежда до самата Фрьоя, на няколко километра от Систранда.

По тунелите непрекъснато се движат камиони, превозващи риба, тъй като на Хитра и Фрьоя работят няколко големи фабрики за преработка на сьомга, отгледана във ферми. Това е и поминъкът на по-голямата част от българите, които идват да живеят тук, разказва Нина Джорова. Тя самата е пристигнала в Норвегия заради работата на съпруга си, който е водолаз. След пет години в страната, той е успял да приравни квалификациите си към местните изисквания и е станал съдружник във фирма за добив на миди Сен Жак, заедно с други българи.

Остров Фрьоя е с територия 250 кв. км, на тази площ има шест по-големи квартала и двайсетина малки, от по няколко къщи, разказва Нина Джорова. На целия остров живеят близо 4500 души, има няколко училища и детски градини, а в административния център Систранда са магазините, там е общината и медицинският център. Тъй като в Норвегия има държавен монопол върху алкохола, на острова той се продава само на едно място, отворено четири дни в седмицата.

Разстоянията не са малки, хората тук имат съвсем друго отношение към тях, просто е невъзможно да преживееш без кола, обяснява Нина Джорова. Въпреки това, донякъде и заради езиковата бариера, българите в района поддържат близки връзки помежду си, имат собствена група във Фейсбук и всяка седмица част от тях се събират на кафе или пица в градчето.

На едно от тези събирания се появява и идеята за сформиране на избирателната секция.

– ако сме достатъчно, защо да пътуваме 200 км до Трондхайм?", разказва Нина, която в България е работила в социологически агенции, правещи и екзит полове, и има отношение към организирането на избори. По думите й някои от хората категорично отказват да участват, което е тяхно право, но други проявяват ентусиазъм и с известно напомняне през Фейсбук успяват да съберат нужния брой заявления. В организацията се включват и няколко българи от съседния остров Хитра.

Един от тях е Димитър Атанасов, който заедно със съпругата си е работник по поддръжката към общината в Хитра. В Норвегия са родени и двете им деца, семейството вече си е купило къща на острова. Тук е по-лесно да си купиш дом, отколкото в големите градове, разказва Димитър, който първоначално е опитал с помощта на приятели да се установи на работа в Трондхайм. Според него е важно българите в чужбина да гласуват и заради факта, че повечето от тях фигурират в избирателните списъци в България и ако не са активни, с гласовете им би могло да се злоупотреби. Споделя, че би искал

но се надява нещата там да се променят към по-добро, да има по-достоен живот за възрастните хора.

Не мога да се съглася с мои познати, че ние, които не плащаме данъци в България, не би трябвало да решаваме кой да управлява, обяснява и Нина Джорова. Това, че сме на друго място, не значи, че сме далече. Всички гледаме българска телевизия, близките ни са в България, там живее например нашият син. Повечето пари, които печелим, ги харчим там, подчертава тя.

Помещението за избирателната секция успяват да намерят с помощта на Милена Пашова, която живее от много години в Норвегия и е учител по норвежки в едно от местните училища. Директорът на училището веднага се съгласява да предостави безплатно помещение за секцията в детската градина към него. Съпругът на Милена Стиан, който е норвежец, толкова се впечатлява от

че се свързва с местния вестник, за да разкаже историята.

По начало българите тук са възприемани като позитивни хора, с които е лесно да се сприятелиш, казва още Стиан Пашов. Повечето са млади, някои купуват къщи и се заселват, а в училищата и детските градини вече има доста български деца. Самият Стиан няма българско гражданство и няма да участва в гласуването, но подчертава, че връзката на семейството с България е силна и двамата му синове говорят български чудесно.

Не е толкова студено и свикнахме с тъмнината през зимата, разказват българите от остров Фрьоя. Лятото е прекрасно, тази година е имало дни с температури над 30 градуса, а в много вечери, когато небето е ясно, може да се види северното сияние. Красиво е и е рай за запалените по риболова.

Харесвам любезните и добронамерени хора, харесват ми спокойствието и сигурността тук, казва Нина Джорова. Харесва ми, че всички имат шанса да работят и да се развиват свободно. Иска ми се хората в България да могат да живеят и да се чувстват така в собствената си родина.