По-високи пенсии и заплати, повече работни места, повече подкрепа за майките и младите хора, по-добра интеграция на социално изключените групи... Така, само в едно изречение могат да се обобщят предизборните програми на водещите партии по отношение на социалната политика. Разбира се, тези заричания не могат да изненадат никого, предвид че социалната сфера и демографският срив са едни от най-болезнените теми за България, а обещанието за повече пари и възможности под каквато и да е форма отдавна се е превърнало в калъп за предизборната надпревара, който лидерите се чувстват длъжни да запълнят. 

Сред конкретните предложения, които претендентите дават (ако изобщо), също няма изненади - това са онези познати идеи, които се повтарят от години, но все не постигат ефект. Партиите са обединени около това да се повишава заетостта и квалификацията, но се разминават за това как да се определя размерът на пенсиите и какво да е значението на социалните плащания.

Другите разлики са в детайлите - например че ГЕРБ настоява да продължат реформите, които правителството на Борисов започна (като деинституционализацията на деца от социалните домове и програмите за социалното включване); БСП изразява "загриженост за тези хора" - ромите - и намира интеграционните политики в сферата за неефективни; ДПС обещава ежегодно актуализиране на помощите за майки и семейства с деца; Реформаторският блок предлага създаване на младежки квоти в администрацията и национална трудова борса за студенти. А пък само "България без цензура" се наема да даде конкретни цифри за плановете си - 150 хиляди нови работни места всяка година или общо 1 млн. повече работещи хора до 2022 г.

На девето място от десетте приоритета на ГЕРБ се нарежда "Да гарантираме социалните права на гражданите и достигнатите нива на социални плащания като се насочим към всяка възможност за тяхното повишаване." Същевременно се пояснява и че социалната политика "не трябва да се свежда единствено до осигуряването на социалните помощи и пенсиите чрез преразпределяне на бюджетни средства", а трябва да се гледа на нея като "комплекс от политики, които насърчават, активизират, правят социалното включване и личната реализация на хората по-лесно и смислено", или като "политика на партньорство между гражданите, бизнеса и държавата."

Във визията на Бойко Борисов и съмишлениците му безработните трябва да се връщат максимално бързо на работа и не на каквато и да е работа, а да намират реализация според професионалните си умения и квалификация. За целта обаче гражданите трябва да са "подготвени", "гъвкави и мотивирани", затова се предвиждат мерки както за безработните, така и за заетите, например чрез програми за обучение, квалификация и преквалификация в съответствие с потребностите на бизнеса и инвеститорите. За социално слабите пък ще се правят индивидуални социални оценки, по които да им се търсят възможности за работа.

ГЕРБ прави заявка, че ще поднови пенсионната реформа, която задвижи в периода на управлението си от 2009 до 2013 г., която включваше поетапно повишаване на пенсионната възраст и осигурителните прагове. Освен това ще се даде "възможност на хората, чиито работодатели ги осигуряват в професионалните пенсионни фондове да избират къде да се осигуряват и откъде да получават пенсиите си (от НОИ или от професионален пенсионен фонд)". Друга амбициозна задача, записана в платформата, е и прекратяването на злоупотребите при отпускането на инвалидни пенсии, като за целта ще има "реорганизация на системата" за отпускането им, "пълен преглед от страна на държавата на отпуснатите до този момент пенсии за инвалидност" и "прекратяване на практиката на периодично явяване пред комисия, на лица с необратими заболявания".

Необходими са и "нови политики в подкрепа на майчинството", но не се пояснява какви, освен че ще има "насърчаване на отговорното родителство", като приоритетно ще се стимулира "тридетният модел". Ще се мисли и за програми за развитие на социалните услуги за възрастните, малцинствата, хората с увреждания и децата лишени от родителски грижи. За младите хора се обмислят стажантски програми с пари от оперативните програми.

На административно ниво в социалната сфера, ГЕРБ предвижда оптимизиране на структурата и състава на ресорното министерство, доизграждане на информационната система и електронното управление между ведомството и агенциите му, но също и децентрализация на социалните услуги. Например функциите на Агенцията за социално подпомагане могат да се делегират на местните и регионални структури, предлагат от партията.

Програмата на БСП стана известна с 12-те си "червени линии" от които "няма да отстъпим". Сред тях е и обещанието за "Пенсионна реформа, която обвързва решенията за пенсионната възраст с продължителността на живота, въвежда гъвкави условия за пенсиониране и гарантира получаване на пенсия при навършване на определена възраст и реално достижим осигурителен стаж."

Това е едно от малкото предложения в платформата на левицата по отношение на социалната политика. Останалите засегнати теми - например минималната работна заплата, интеграцията на малцинствата, необходимостта от повишаване на грамотността и квалификацията на населението - също са маркирани като проблемни, но без да са записани подробности за решаването им. 

В платформата си от БСП посочват, че "Ние постигнахме социално размразяване и ще продължим усилията за повишаване на доходите", но също като опонентите си от ГЕРБ поясняват и че "само с компенсиращи и частични социални мерки няма да постигнем осезаемо подобрение в живота на хората". Необходима е "активна социална политика, която да стимулира повишаване на образованието, придобиване на трудови умения и социална интеграция".

Левицата се застъпва "за постъпателно увеличаване на минималната заплата, пенсия и социални плащания съобразно с повишаване на производителността на труда и на реалната издръжка на живота". Също така отделя "специално внимание" на "премахването на неграмотността, на професионалната подготовка и квалификация, на съобразяване на образованието с икономическите потребности на страната и регионите, на повишаване на социалната и възпитателната роля на българското училище".

Формулировката на Движението за права и свободи за социалната политика, след като влезе в парламента, изглежда повече като препоръка, отколкото като личен ангажимент: "В съответствие със социалноикономическата обстановка в страната ни, в социалната политика тези, които ще управляват през следващите години, трябва да заложат следните основни цели (...)"

Сред въпросните цели са "постигане на по-високи нива на заетост на базата на икономически растеж; увеличаване на доходите от труд за хората в трудоспособна възраст; подпомагане на групите в неравностойно положение; ефективно използване на средствата по ОП "Развитие на човешките ресурси"; равнопоставеност и интеграция на хората с увреждания." и др.

Посочените "конкретни мерки както в краткосрочен, така и в дългосрочен период от време" за постигане на тези цели са също толкова конкретни: "осигуряване на ръст на заетите в трудоспособна възраст; социално включване и модернизиране на публичните служби по заетост; постигане на нива на безработица под средноевропейските, в това число и на младежката безработица; нови политики в областта на социалното подпомагане чрез предоставяне на социални услуги, ваучерни програми, подпомагане с учебни помагала и др."

ДПС набляга на целевите помощи за отопление и на идеята за ежегодно актуализиране на подкрепата за семейства с деца и обезщетенията за майки във втората година от майчинството. Настоява и "да се изработи автоматичен механизъм за ръст на минималната работна заплата, съобразен с критерии като производителност на труда, средна работна заплата, инфлация и регионални особености", както и да се реализира Националният план за изпълнение на Европейската гаранция за младежка заетост.

По отношение на пенсионната система, партията на Лютви Местан предлага да се предприемат мерки за повишаване на събираемостта на осигурителните вноски, без да уточнява какви. Също и да се изработи "хронограма за усъвършенстване на пенсионната система, която включва автоматичен механизъм за определяне на възрастта за пенсиониране според продължителността на живота". В дългосрочен план се предвижда изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените и продължаване на практиката за ежегодно осъвременяване на всички пенсии по швейцарското правило.

Програмата на Реформаторския блок е една от най-лаконичните - поставя цели в едно изречение, и посочва как смята да ги реализира, макар че по този начин възникват доста въпроси. За социалната политика от формацията правят заявка за "гъвкав и динамичен пазар на труда и увеличаване на заетостта като най-добрата социална политика", а в решенията си посочват мерки като "подробна законова уредба на възможностите за почасово наемане, съвместяване на длъжности и работни места при различни работодатели; обвързване на социалното подпомагане със система от социални отговорности и задължения; алтернативни модели за заетост в подкрепа на майки с малки деца". 

Един от мотивите на предизборната кампания и точка в раздела за социалната политика в програмата на РБ е и спирането на политическата намеса при определяне на размера на пенсиите. Според формацията трябва да има съответствие между осигурителните вноски и получаваната пенсия в последствие, но в програмата не е уточнено как Националният осигурителен институт може да си позволи това при огромния си дефицит. За майките се предвижда запазване на досегашните осигурителни права и разширяване на условията за пълноценен труд и професионално развитие, но отново не е пояснено как.

Има и отделна глава за "насърчаване на младежката трудова заетост и добиването на практически опит по време на образованието". Там са записани по-конкретни идеи, като създаването на единна национална борса заедно с висшите учебни заведения за осигуряване на работа и стажове за студентите, както и за създаване на стандарт на квотен принцип за наемане на млади хора в публичната администрация, общинските и държавните предприятия и дружества. Освен това се предвижда и програма за нисколихвено кредитиране на млади хора, които се занимават със социално предприемачество и насърчаване на мрежа от бизнес инкубатори за подкрепа на млади предприемачи.

По етническите въпроси Реформаторският блок предлага изграждане на институционална инфраструктура с участието на експерти и представители от малцинствата, като предвижда "активна политика за включване във всички сфери на обществения живот на принципа на равните възможности и недопускане на сегрегация". Планът включва проектно подпомагане за съхранение и развитие на културата на малцинствата и държавно финансиране за Висшия мюсюлмански институт и средните мюсюлмански духовни училища, но едновременно с това и десегрегация на т.нар. ромски училища и "рязко активизиране на образователната политика сред ромското и турското население".

Три са основните цели на партията на бившия президент Георги Първанов, записани в "предизборните ангажименти на АБВ", като в третата намира място и проблемът за демографския срив и социалното възраждане на страната. АБВ изрежда в приоритетите си борбата с бедността, "чрез откриване на трайни работни места и намаляване на работещите бедни", "преориентиране на помощите за безработни към създаване на трайна заетост, съвместно с бизнеса" и "въвеждане на системата от ваучери за социално подпомагане и за наемане на работа за почасова заетост". Идея на партията е и да се въведе минимална почасова ставка, която постепенно да достигне до 4 лв. на час.

АБВ няма формула за пенсионната реформа, а вместо това предлага задълбочен дебат, при който да се създаде дългосрочна стратегия, но същевременно настоява за усъвършенстване на швейцарското правило и използването на т.нар. малка потребителска кошница за годишна актуализация на пенсиите. Партията иска и отменяне на таваните на пенсиите за стаж, натрупан след 1997 г., както и на максималния осигурителен доход. Още една идея е и създаването на солидарен професионален пенсионен фонд в НОИ на работещите при тежки условия на труд с използването на виртуални лични партиди за всеки осигурен.

Партията предлага да се създаде отделен държавен орган, който да изработва и провежда политиките за подпомагане на децата, младите хора и семействата, а с помощта на Националния младежки съвет, да се разработи дългосрочна стратегия за развитие на младежта. Сред тези мерки са например въвеждане на национални стандарти за стажовете, гъвкаво работно време и облекчено жилищно кредитиране на работещите млади родители, въвеждането на семейно подоходно облагане, което да увеличи данъчните отстъпки и стимули за сметка на преките помощи.

Без пояснения се изброяват също и идеи като "стимулиране на гражданското и неформалното обучение, доброволчеството, обществената ангажираност, спортните дейности на младите хора", "включване на младите хора в превенцията на престъпността и наркотичните зависимости" и "недопускане на безотговорно родителство и използване на преките помощи за отглеждане на деца не по предназначение." Липсват предложения за интегрирането на социално изключените групи като малцинствата и хората с увреждания.

Първият ред от "План 2014-2018" на "България без цензура" гласи: "Разкриване на 150 хиляди нови работни места годишно и 1 милион нови работни места до 2022 г." Произходът на амбициозните числа на коалицията не е обяснен по никакъв начин, но те са повторени отново в раздела "С грижа за безработните" и са придружени с обещанието за "Развитие на туризма, земеделието и енергетиката".

Сред идеите за насърчаване на заетостта на Бареков и съмишленици са данъчни облекчения за новосъздадени работни места ("за малки и средни предприятия до 10 места, за големи предприятия - от 50 работни места"), както и "дотация на работни заплати за разкриване на нови работи места в малки предприятия и райони с висока безработица (над 15%)". Държавна помощ ще има за работодателите, които наемат българи до 30-годишна възраст според квалификацията им за доплащане на минимални заплати и осигуровки, ще бъде инкриминирано неплащането на социалните и здравни осигуровки за работещите българи, и ще се въведе почасово заплащане на труда в диалог със синдикати и работодатели.

Отделно коалицията се ангажира и със "създаване на предпоставки и условия за насърчаване на работодателите за вдигане на минимална работна заплата до 550 лв." Амбицията на коалицията е средната работна заплата за всички български региони да се изравни и да достигне средната европейска заплата до 2020 г.

ББЦ ще стимулира "младежкото предприемачество чрез безлихвени кредити без обезпечение за нова бизнес идея и приемане на закона за "бизнес ангелите". Също така ще осигури "подкрепа за стартиращия бизнес чрез "Агенция за развитие на България", в която на едно гише да се извършва административно обслужване на инвеститори в земеделието, високите технологии и производството." и ще създаде "фонд "Чиста земя" за оземляване на младите българи."

Отделно ББЦ се зарича да въведе "казармата и трудово-образователната повинност за лица без основно образование" и минимален образователен ценз за получаване на майчинство (завършено основно образование). Ще има и "позитивен образователен ценз" - допълнителни добавки за майки с висше образование. Демографския ръст пък ще се стимулира с "по 350 лв. за раждането на второ дете, еднократна помощ от 2000 лв. при раждане на дете и 1000 лв. еднократна помощ при сключване на първи брак за студенти и висшисти."

Най-ниските пенсии ще се увеличават с 20% годишно и ще има "ускорено изравняване на минималните пенсии с пенсиите в Испания, Гърция и Кипър". За "децата до 7-годишна възраст, техните майки и бременните жени" и за всички пенсионери здравеопазването и лекарствата ще са безплатни, обещава още ББЦ.