Не, това не е шега, а съвсем сериозно предложение. Ето защо.

Ако запитате повечето български гласоподаватели кой е най-сериозният проблем на България, с който бъдещото правителство ще трябва да се захване, надали санирането на сградите ще попадне в списъка. На хората им е омръзнало да са бедни, правосъдието да не работи и децата им да заминават в чужбина.

България трябва да раздвижи бизнеса, да изправи на крака икономиката си, хората да имат работа, животът им да се подобрява по-бързо. Бъдещото правителство трябва да намали зависимостта от вносна енергия, да прочисти въздуха, да намали шума, в който тънем, и да подобри здравеопазването.

Какво общо има това със санирането на сградите?

Българинът живее зле. Той е най-бедният в Европа, живее най-кратко. Прекарва живота си в зле отоплено или много студено, или много топло - мръсно, влажно и нездравословно жилище, което не се проветрява добре, мирише на мухъл, развъжда микроорганизми и неприятни бубулечки.

През зимата много хора отопляват само част от жилищата, а останалата част просто я затварят. Така много българи реално живеят в по-малки жилища, отколкото на практика притежават.

Цените на електроенергията ще се качат. Колкото и яйца да хвърчат към енергийния регулатор, цените ще трябва да се качат още, за да се закърпят дупките в енергийната система и за да постигне тя някаква степен на приемлива устойчивост.

Ще се качват най-вероятно и цените на различните горива. Бляновете за това как сме щели да се присъединим към Енергийния съюз и цената на енергията щяла да падне с 30% няма да се материализират.

Единственото разумно и устойчиво решение за контрол върху сметките за енергия и значителното намаляване на енергийната бедност в България е масовата промяна на енергийните характеристики на съществуващите сгради. Тогава

Дотук добре. Всеки кандидат за парламента може да каже, хубаво, аз ще санирам всички сгради, изберете ме. Работата е по-сложна. Санирането на сградния фонд на България е задача, която струва десетки милиарди. В зависимост от стандарта на изолация и необходимите конструктивни мерки, качественото саниране би излязло между 10 и 30 хиляди лева на жилище. Така нареченото дълбоко саниране струва повече, доста над €300 на квадратен метър жилищна площ, но нека засега да го оставим настрана и да се спрем на една съвсем груба средна сума от €10 000 (или 20 000 лева) на жилище. В България има 3.8 милиона жилища, от които около 3 милиона са обитаеми. Тоест става дума за една хубава сума от порядъка на €30 милиарда. И това е консервативна оценка. Освен това жилищният фонд представлява само 80% от общата застроена площ. Като се прибавят всички обществени сгради, задачата става още по-сложна и по-скъпа. Можем да направим и друга сметка. България разполага със застроена площ от около 300 хиляди квадратни метра. По €100 на квадратен метър пак излиза около €30 милиарда. Това са минималните приемливи стандарти. Всичко друго би било популистка далавера.

През следващите 7 години България очаква да получи от Европейския съюз, основният източник на обществени инвестиции, около €7 милиарда. С тези пари трябва да се строят пътища, железопътни линии, пречиствателни станции, напоителни системи и какво ли още не. За саниране я се намерят няколкостотин милиона, я не.

Ето защо задачата е трудна. Именно в тази трудност обаче се съдържа най-привлекателната страна на ускореното масово саниране. Някой, а този някой трябва да е правителство, избрано от хората, ще трябва да вземе един или два милиарда лева и да ги превърне в 40 или 60 милиарда.

Да, възможно е. Но не е никак лесно. Санирането на сградите ще донесе широка палитра ползи – от спестяване на пари за енергия, през увеличаване на енергийната сигурност на България, подобряване на здравето на хората, увеличаване на заетостта, значително раздвижване на малкия и среден бизнес, увеличаване на брутния вътрешен продукт, раздвижване на производството на материали, необходими за изолация на сградата (голямата част от тях трябва да се произвеждат местно, а не да се внасят). Санирането ще увеличи значително и ползваемата жилищна площ и така рязко ще направи хората по-заможни. Това са само част от измеримите ползи.

Задачата е в това как тези бъдещи ползи да бъдат трансформиране в налична в момента инвестиция, за да може масовото качествено саниране на сградите най-сетне да започне.

Ето

Няма да стане със 100% финансиране на санирането, което би било безотговорно прахосване на обществени средства на принципа на харизания кон.

Няма да стане с централизиран фонд, който да дава грантове за всеки отделен проект.

Няма да стане със списък на държавно одобрени фирми, които да санират сградите на цени, два пъти по-високи от пазарните.

Няма да стане с налепяне на сградите с 5 сантиметров стиропор.

Нито с допускането на частично саниране на отделни апартаменти, каквато е сегашната масова практика.

Всъщност ако се огледаме наоколо и видим колко малко са сградите, които са що-годе свестно санирани, ще видим колко трудна е тази задача.

В същото време, оня, за когото гласуваш, ще трябва от всеки лев даден като грант, да привлече като начало поне още 5 лева частна инвестиция. Пътьом ще трябва не само да не краде, не само да не разхищава, но и да не допусне други да крадат и да разхищават. После ще трябва да въведе такива закони и разпоредби, че когато хората спестят от сметки, тези спестявания да се върнат обратно в инвестиция в енергийна ефективност. Също така ще трябва да убеди хората, че е по-добре да си вложат парите в енергийна ефективност, отколкото да ги държат в някоя банка за черни дни (в момента българинът държи около 50 милиарда лева в банкови влогове).

Ще трябва да може да привлече компетентни хора и да отстрани некомпетентните. Ще трябва да е в състояние да делегира, защото санирането няма как да стане централизирано, то трябва да се управлява на местно равнище, та и по-надолу. Ще трябва да умее да въвежда разумни стандарти и да следи за спазването им.

На всичко отгоре санирането не е без сериозни прикрити противници, които имат интереси в енергийния сектор и, крайно плиткоумно, смятат, че високата енергийна ефективност на сградите няма да е в техен интерес, защото хората щели да купуват по-малко енергия. С други думи оня за когото ще гласуваш, ще трябва да може успешно да се изправи срещу тоя тип лобистки интереси.

Накратко, трансформацията на сградния фонд на една цяла държава не е просто нещо. От друга страна тази работа значително ще подобри качеството на живот на хората и ще рестартира икономиката. Струва си в такъв случай да се замислиш за това, кой наистина ще може да санира най-много сгради и да гласуваш за него.