Отминава една предизборна кампания, протекла като футболен мач между български отбори от долната половина на таблицата – вяло, грозно, без хъс, с периодични сритвания и сбутвания, след което всичко продължава по старому. Липсата на живец в политическия дебат е пряко отражение на общото зацикляне, от което сякаш няма измъкване – публичното пространство, което трябва да ни свързва в гражданска цялост, е запълнено основно със Слави Трифонов и "Биг Брадър" от едната страна и ГЕРБ и БСП от другата. Редуващи се посредствености, от които никой вече не очаква нищо повече. И периодично някоя катастрофа, я КТБ, я барутна фабрика, която сякаш иде само да докаже усещането за разпад на държавата, но не и да промени нещо.

Имам усещането, че българинът все повече заживява като при Живков – полуобърнал гръб на политическото, на онези "отгоре", които той познава само по клюки и вицове, същински ангажиран единствено с частния си свят. Само дето някога се даваше мило и драго за вила и "Лада", а днес енергията се оттича в поддържането на Фейсбук профил.

В неделя повечето от хората, които въобще си дават труда да четат вестници, ще тръгнат с неохота и омерзение към урните. Ако въобще тръгнат. Избираме ли нещо, когато решаваме кое квадратче в бюлетината да отметнем? Какъв е изборът в тези поредни избори?

Когато се съмняваме в смисъла на цялото упражнение, не е зле да си припомним, че става нещо повече за заявяване на предпочитание към една или друга партия. Българското общество е манталитетно разделено на две.

Едната България разбира справедливостта като "пълни хладилници за всички". За другата справедливостта означава всеки да получава според делата си.

Първата България, и тя е по-голямата от двете, смята националното богатство за нещо, което си го има, заключено някъде, но лошите управляващи не го дават на народа. Втората България знае, че богатството преди да се раздаде, трябва да се създаде – и от първостепенна важност е държавата да следи за спазването на правилата, така че да не загубят мотивацията си онези, които създават.

Първата България винаги е готова да повярва на поредния политик, обещал да "дава". Ако въпросният чудотворец не даде, когато дойде на власт, тази България ще вярва на следващия.

За нея властта е по-скоро съдия, отколкото старшина-домакин на армейски склад. И ако нещата са зле, това е не защото даващата държава я няма, а защото я няма държавата-съдия, налагаща закони и правила за всички.

Едната България смята, че ако живеем бедно, това е защото някой е откраднал това богатство, което някак по природа българите, тази най-умна и способна нация във Вселената, няма как да не притежават. Затова обитателите на тази България са склонни да повярват на професионалните манипулатори, които им сочат "крадеца" – САЩ, НПО-тата, масоните, евреите, германците, шотландския съдия, Костов, Прокопиев и т.н. За тази България виновен винаги е някой друг, а не "народът".

– не само с управниците, които си избираме, но и с начина, по който работим и живеем. Ако по тротоарите на София няма две плочки равни и стабилни, така че да не плискат вода при всеки дъжд, то за това едва ли причината е в Сорос или чуждите разузнавания.

Първата България, когато мисли, смята, че капитализмът е виновен и за ниските заплати, и за взривовете в Горни Лом. Втората България разсъждава, че ако капитализмът в Белгия, например, е дал различни резултати от капитализма в България, то причината за това вероятно е в някакво българско приспособяване на капитализма и въобще демокрацията. Тази България знае и коя партия и чии органи приспособиха тъкмо по този начин капитализма у нас.

Първата България общо-взето смята, че така или иначе всичко е безнадеждно, че Великите сили са се разбрали кой да ни колонизира. Всички са маскари и няма смисъл да се гласува (и въобще да се прави каквото и да било), освен ако не ти дадат нещо на ръка.

Втората България също е обезсърчена, но е убедена, че не трябва да преставаме да полагаме усилие.

Всъщност във всеки от нас има по малко и от едната, и от другата България. Въпросът е към коя България избираме да принадлежим във важните моменти. И конкретно – зад коя България ще застанем в неделя.