"Внимание! Тази алея в този общински парк е частна!"
"Внимание! Тази алея в този общински парк е частна!" Ако срещнете подобна табелка, докато спокойно си се разхождате из парка, в който си се разхождате от години, сигурно ще се поусмихнете и ще продължите. Ще си кажете, че някой си прави шега и че подобен абсурд не може да е истина. Защото как може да съществува частна алея в парк, който не е частен?
Абсурдно, но не и у нас. Това е положението в столичния парк "Въртопо", намиращ се между районите "Младост" и "Студентски".
Паркът се състои предимно от частни имоти. Или поне десетки са хората, които все още имат земи, попадащи в парка (бивши ниви на село Дървеница). Тези собственици не могат да правят нищо с тях, защото попадат в парк. Но и не могат да бъдат компенсирани от общината, защото няма толкова налични средства.
Та така си седи положението от години, като тук-там и лека-полека се пръква някоя къщичка, някое блокче.
Така и тази година. Точно на ръба на парка, от страната на "Младост", започна поредният строеж на блок. Нищо лошо, ще си кажете – нали не е в парка, на границата му е.
Да, но както си се разхождах една сутрин, барабар с дете и куче в съответния парк по съответната алея... отгоре ми полетяха огромни буци пръст, сред тях - по някое камъче. Поглеждам и установявам – хубаво, строежът е на края на парка, леко нагоре по хълмчето, но изкопаната пръст от съответния строеж бива изсипвана с камиони директно долу върху алеята.
Камион, два, три... и от въпросната алея не остава почти нищо.
Отивам при началника на строителния обект и го моля за обяснение как я мислят те тая работа... защото нали тук е парк все пак, така поне пише в плана на общината. "А, госпожо, ние притежаваме терена чааак долу до дерето, демек и там, където вие вървите."
Вдигам рамене, моля го поне да е безопасно преминаването, защото и деца...
Пиша на общината. Тя проверява и също ми пише.
По-абсурден отговор аз, честно, рядко съм получавала. Та значи:
"Насипването на земни маси се извършва в дерето и върху съществуващата алея в парка "Въртопо", тъй като същите попадат в имота на възложителя... За насипаните земни маси не се изисква разрешение, тъй
като ще се използват за обратен насип."
като ще се използват за обратен насип."
Та така – значи общината признава, че парк има. Има и алея в този парк. Дотук добре. Също така признава и установява, че върху съответната алея в съответния парк биват насипвани пръст и камъни. Пак добре. Но това можело, защото всъщност било частен имот. Кое? Как кое – алеята?
Която е част от парка. Та те същите били частен имот.
Която е част от парка. Та те същите били частен имот.
А за изсипването на пръст, което евентуално трябва да се разреши, сега не се налагало разрешение, защото строителят щял след време да си я събере. Я си я събере, я не, последните няколко подобни не си я събраха, но пък върху насипите изникнаха нови блокове – удобство един вид.
Та така – "Внимание! Тази алея е частна!"
И докато висящото положение частен парк продължава да стои, доволни надали ще има. Няма да са доволни хората със земи в парка. Както и тези, които биха искали да се стопанисва и поддържа намаляващата зеленина. А също надали ще са доволни и хората, които искат строителствата да стават при ясни правила и на определени за целта места. А не кой където и както се дореди.