"Атака" - ловкостта да оцелява
"Никога не отписвайте "Атака", гласи клишето сред социолозите и политическите анализатори и на 5 октомври то се оправда. Защо, след като този път партията на Волен Сидеров, която се срина тотално на европейските избори през май и клонеше към отписване, успя да прескочи 4-процентната бариера и да е отново в парламента - за четвърти път (2005 г., 2009 г., 2013 г.)?
Най-елементарният отговор е ниската избирателна активност. Тя обаче е по-висока от тази на евровота през май, когато "Атака" с рекордно ниските си 66 хил. гласа не успя да прескочи 4% (макар сравнението между европейски и парламентарни избори да е много условно) и наистина беше изпаднала в полужива ситуация. По ред причини, най-значимата сред които е негласната подкрепа за кабинета "Орешарски" и прикритото обслужване на ДПС.
В последните десет дни преди парламентарните избори социологическите агенции започнаха да отчитат 4% или близо до 4% за "Атака", макар в началото на предизборната кампания партията на Сидеров да беше доста под чертата. Какви са възможните обяснения за тази тенденция?
Кампания от рано
Още след евроизборите Сидеров и хората му изчезнаха от парламента - докато там се проточваха най-сериозните разправии между двете управляващи партии - БСП и ДПС, за живота на кабинета "Орешарски" и кога да са предсрочните парламентарни избори. Сидеров ги поиска веднага и напусна парламента на 1 юли - в това време управляващи и опозиция се занимаваха с казуса КТБ, със ситуацията в Първа инвестиционна банка, с актуализацията на бюджета.
Позиция на "Атака" по тези важни въпроси отсъстваше (освен съобщенията на партийния пресцентър за призивите да се национализират банките), а Сидеров вече беше на терен и започна кампанията си за парламентарния вот.
Кой гласува за "Атака"
"Атака" получи подкрепата на по-младите, по-ниско образованите националисти от по-малките населени места, показва анализът на социологическата агенция "Алфа Рисърч".
Ранната кампания освен всичко друго се радва и на дарителски имидж. И сега представители на "Атака" продължиха акцията си от парламентарния вот миналата година за подпомагане на хора в затруднено финансово положение.
Партийната телевизия, която се радва на вярна публика, също допринася за мобилизация на избиратели. В последните дни преди вота там се завъртя рекламен клип със социологически прогнози, според които "Атака" влиза в парламента. Това не е за подценяване, защото дава аргумент за гласуване на онзи контингент, който назад във времето е доверявал вота си на Сидеров.
Политическа ловкост и точно позициониране
За ръста на "Атака" няма толкова механична причина и би било пресилено той да се обвързва с поскъпването на тока само дни преди изборите и свиканите от хората на Сидеров протести, коментираха наблюдатели.
Може да се говори за оживителна политическа ловкост на Сидеров, коментира пред "Дневник" политологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Освен това в предизборната си кампания той успя да се позиционира в откровено носталгичната ниша по социалистическото минало. Изказванията на Сидеров по предизборните митинги бяха от първо лице като "излъган ранен седесар" и всъщност онова време е било много хубаво.
Московско рамо
В последните месеци прокремълската линия се превърна в отличителна черта на "Атака" за разлика от БСП, на която заради миналото й някак си й подхожда. Сидеров обаче успя да й отнеме това предимство сред русофилски/съветофилски настроените избиратели.
В предизборната си кампания Сидеров беше съпровождан от Академичния ансамбъл за песни и танци на МВР на Русия, известен като Елисеевския оркестър с ръководител генерал-майор Виктор Елисеев и от народния артист на СССР Йосиф Кобзон. Едва ли само това е била помощта от Русия, а политически анализатори допускат подкрепа и на по-дълбоко ниво.
Удивителен политически талант
Според наблюдатели "Атака" и Сидеров създадоха политическата ниша, в която се съчетават две непрестижни идеи - социалната и националистическата, присъщи на маргинализираните и победените слоеве (на загубилите от прехода и студената война). Сидеров обедини тези хора с националистически и социален патос. Няма нищо учудващо в това, че тази плодородна почва продължава да му дава живот, коментира Първан Симеонов.
Оказва се дори, че почвата е плодородна за две националистически формации - "Атака" и Патриотичния фронт. Сидеров обаче показва удивителен политически талант, смята Симеонов. Защото за "Атака" вече може да се говори не толкова като за лидерска партия, а за формация с идеология - трудно подлежаща на обобщаване, но съвместяваща националното и социалното.
"Атака" има и перфектно маркетингово поведение. В даден момент хората на Сидеров могат да се държат по даден начин месеци наред и това поведение да е логично оправдано. Те могат като един да влязат в роля, която ще им осигури краткосрочни успехи, да излъчват определено послание, дисциплинирано да го поддържат и всичко това да е облечено в добра рекламна опаковка. Очевидно така печелят и ще продължават да печелят, колкото и нелогично да изглежда за другите избиратели.