Едно наум: Депутатът Ана Баракова за котките, принципността да си руса и предимствата на парламента
В рубриката "Дневник" публикува прессъобщения, откъси от материали, изказвания и други, които трябва да се четат с едно наум.
В петък преди политическите консултации между ГЕРБ и партията на Николай Бареков "България без цензура" журналистката от "Нова телевизия" Диана Найденова разговаря с първата депутатка, отцепила се от групата си в още незаседавалия парламент - учителката Ана Баракова, която измести с преференция втория в листата на "България без цензура" в Пловдив Дяко Дяков. Нейният номер в бюлетината съвпадна с номера на "България без цензура" в интегралната бюлетина - 13, поради което собствената й партия обяви избора й за техническа грешка.
По-рано през седмицата Баракова обяви, че се отцепва от групата, защото Дяков я притискал да се откаже от мястото си. Пред Диана Найденова Баракова твърди, че я следят и съобщава за първи път в ефира, че след мистериозно влизане с взлом в апартамента й е изчезнала котката й. Двете коментират още женски теми и предимствата на работата като депутат по време на пътуване от София за Пловдив за рубриката на Найденова "Карай направо".
"Дневник" публикува избрани моменти от разговора им с незначителни съкращения и без редакция. Найденова взима Баракова с колата си от Пловдивския университет с идеята депутатката да се срещне в парламента с представители на ББЦ, но това в крайна сметка не се осъществява.
Да си говорим на ти?
- Да, разбира се... Между другото възможно е някой да проследява...
Какво да проследява?
- Ми мен например, тъй като два дена след приключването на изборите ми се обаждат да ми кажат, че Мартин Иванов знае къде се намирам, казва ми къде се намирам...
Кой е той?
- Това е от Пловдив област депутат, Мартин Иванов по прякор Данона.
Според теб може някой да ни следи в момента. Защо?
- Винаги го чувствам това нещо... Според мен основната идея е, че докато не стане полагането на клетва в парламента на 27-ми, може да се направи замяна на депутатското място.
Мислиш ли, че те са извършили онова нападение над дома ти?
- Аз за дома ми мога да разкажа, че хората в квартала ми имат огромно уважение, и като учител, познават ме. Правила съм си експерименти, умишлено - оставяла съм си чантата в училище, никога не ми е откраднато нищо.
И като цяло съм си оставяла апартамента отворен и до в момента никога не ми се е случвало да ми липсва нещо, някой да ми е влизал в къщата, да ми е разбивал вратата...
...аз имах помежду другото едно котенце мъничко, много сладко и... няма го вече. Не знам какво се е случило с него.
Гледахме го от мъничко още и правихме експерименти да го възпитаме на някакви навици. И мисля, че добре се справихме. Много интелигентно котенце беше, като види някой, че влиза, веднага се отстраняваше... и няма го, съответно, само то ми липсва, но само пред вас казвам това, на никъде ...
А възможно ли е извършена кражба и взлом в дома ти, за да вземат котето например? Казваш, че е интелигентно, възпитано...
- Аз за котенцето изобщо, както казах, единствено за първи път се осмелявам да кажа пред вас и на никъде, не съм го и мислила... Мъчно ми е просто, че го няма и толкова.
Разбирам от колегите ти, че не им вдигаш телефона, че трябва да идват до училището, за да се разберете какво правите, дори те канят обратно в групата, а ти се криеш?
- Аз това го направих пред медиите, съобщих за моето решение, след което не искам да разговарям с тях повече. Добре, че застанах пред телевизията като рамка на защита...
Но Бареков казва: нейният избор е плод на грешка?
- Защо не можем да го определим като нещо реално съществуващо, като воля и желание на избирателите?
Защото казва, никой не я познава, за да гласува за нея.
- По същия начин можем да го възприемем и това, което се изказва, че не е достойно един учител да бъде в парламента. При все че съм завършила биология и химия и... аз си нося и книжката в мене. Понеже навсякъде ме цитират просто като една учителка и не съм много съгласна... Само снимката да не се гледа, че не си я харесвам.
Оттук разговорът поема към прическата и цвета на косата на Баракова, която на снимката в книжката е черна, а в момента руса и двете коментират кое е по-добре за контурите на лицето й. Баракова обяснява как е взела решението да се пребоядиса и става ясно, че бъдещата депутатка прави косата си сама, а по-правилното название на цвета на косата и в момента е пепеляво.
- ...Важното е да си принципен човек, аз като съм решила, че е руса, няма да я променям.
Искаш ли да звъннем сега на Николай Бареков?
- Не, не желая, както казах. Още един път ще обоснова оставките си, казала съм многократно, че не желая да общувам с него, ако исках да говоря с някой, щях да го направя. Аз не обичам да ме притискат, аз съм човек, който обича отвътре да е свободен. Те се опитват да ме дискриминират...
Да те дискриминират ли?
- В смисъл да ме изложат.
Дискриминация не значи това.
- В смисъл, отпада един вид, подписва документи и отпада.
Дискредитират е, когато искат да те злепоставят, дискриминират - когато нарушат правата ти.
- Ами това пак е нарушаване на моите права. Говорят по мой адрес, че не заслужавам мястото си.
Каква музика обичаш?
- Ами класическа като тази, която слушаме в латиното, салсата, нещо като класика повече ми допада. Аз съм далеч от фолка... Повечето музика в латиното и салсата, всичките им изпълнители не ги знам. И между другото, много помага за стройно тяло.
Вече сме в София... Прекрасен град, аз много си го обичам.
- На мен ми харесва това, че има много магазини за дрехи. Аз много обичам модата.
Бяхме се разбрали да ходим в парламента, защо не искаш?
- След това, което съм преживяла, това, което се е случило, това, което съм чула за себе си... Аз категорично отказвам да се срещам с тях.
Кое според теб е хубавата страна на депутатския живот?
- Според мен визията, самочувствието.
Пътуването приключва пред парламента и паметника на Цар Освободител. Баракова първоначално не се ориентира кой е той, защото, както казва самата тя, е живяла предимно Пловдив.