Върховният административен съд прие, че трите имена на съдиите са лични данни
Върховният административен съд (ВАС) прие по дело по закона за достъп до обществена информация скандално решение, с което на практика приема, че правораздаването може да бъде полуанонимно. За решението, което е окончателно, съобщава "Правен свят".
От решението на върховните съдии, което е безпрецентно и неаргументирано, не става ясно какво следва оттук нататък - дали имената на магистратите ще бъдат с инициали, дали някое от имената ще се изписва, а други не.
Случаят
Паско Запрянов от Хасково иска по закона за достъп до обществена информация от Окръжния съд в града трите имена на петима съдии, които фигурират на сайта на съда само с две имена. Искането си той е мотивирал с това, че тази информация ще му помогне да установи евентуалната нищожност на актове, издадени от съдии с две имена. В своето искане до съда той казва, че тези съдии "може би имат три имена", защото така постановява Законът за гражданската регистрация. Две имена се допускат само по изключение.
Заместник-председателя на окръжния съд Милена Дечева обаче отказва да му предостави информация с аргумента, че трите имена са лични данни. Отказът е отменен от административния съд в Хасково.
В решението съдът посочва, че наистина трите имена са лични данни, но това не важи за съдиите, които са публични личности. В решението се посочва практиката на Конституционния съд, който сочи, че защитата на личните данни на публичните личности е много по-занижена, отколкото за другите граждани. Извън това се посочва, че съдиите декларират с пълните си имена своето имущество пред сметната палата, пак така се обявяват от Комисията по досиетата. С трите си имена те подават декларациите си по Закона за конфликта на интереси.
Делото стига до ВАС, където състав от Таня Вачева, Иван Раденков и Соня Янкулова приема, че трите имена на магистратите са защитена информация. Аргументът на двама от съдиите, е че търсената от Паско Запрянов информация няма да е от полза той да си състави мнение за дейността на съда, а щял да претендира нищожност на неговите актове. Третият член на състава Соня Янкулова подписва решението с особено мнение.
Осъществяването на държавна власт е публична дейност
"Не само държавата, в лицето на компетентния орган, но и обществеността трябва да знае точно кому държавата е възложила съответните държавни функции. Затова възлагането на всяка функция на държавна власт изисква идентификация на физическия субект, комуто тя се предоставя", пише в особеното мнение съдия Янкулова.
Според нея осъществяването на държавната власт е публична дейност, а съдията е държавен орган, комуто държавата е възложила изпълнението на своята правораздавателна функция.
Янкулова приема още, че законът изисква всеки един акт на държавата да съдържа трите имена на лицето, на което се възлага тази власт. Според съдията е нарушена конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и изобщо основните начала на демократичното общество. "Нарушено е развитието на практиката на ВАС и е накърнен авторитетът на правосъдието у нас като средство за утвърждаване на основните правила в демократичното общество", смята още Янкулова съдията.
"В правовата държава няма анонимно правораздаване – правораздаване с инициали. Правораздавателната функция на държавата е публична – чл. 121, ал. 3 от Конституцията. Съдията е оправомощен да правораздава от името на народа – чл. 118 от Конституцията, а народът не дава мандат на инициали или на неидентифицирани с оглед на законовите изисквания лица. Той дава мандат на физически лица, които в България, с оглед на действащата нормативна уредба – чл. 9, ал. 1 ЗГР, се идентифицират с три имена. За да гарантира независимост при изпълнение на служебните правомощия чл. 132, ал. 1 от Конституцията предоставя на съдията функционален имунитет. Този функционален имунитет, който е доживот, не е предоставен на инициали или на лица, които не могат да бъдат идентифицирани. Съдията застава с името и подписа си под своя акт, за което държавата му гарантира наказателна и гражданска неотговорност. За това едно от трите или и трите имена на съдията не могат да бъдат предмет на защита по Закона за защита на личните данни", пише още Янкулова в особеното мнение.
"Тенденцията е опасна, връща общественото развитие с много години назад и създава опасност както за правото на информация, така и за възможността да се проследява практиката на съдилищата. Така се формира общественото и гражданското разбиране за това какво правят и как решават делата съдиите в тази страна", коментира за "Правен свят" адвокат Александър Кашъмов.