Не бих тълкувал поведението на Реформаторите днес като недвусмислен отказ, а по-скоро като допълнителна гаранция за стабилност, шантаж или просто продължаване на преговорния процес такъв, какъвто го познаваме досега. Има три вероятни обяснения за днешния ход на Реформаторите.

Първо, това може би е действително желание за обезпечаване на по-голяма стабилност. Т.е. колкото повече политически фигури са вградени в това правителство, толкова по-споделена ще е отговорността и толкова по-трудно ще е да променят те позициите си в определен момент. Затова Борисов до онзи ден предлагаше същото по отношение на Патриотичния фронт. Вчера даде малко назад и каза "Да, това е предпочитанието ми, но не е задължително условие". Още повече, че Патриотичният фронт казва "Ние можем да участваме, но с експерти, но с политически фигури" (Фронтът е формация, която не звучи особено гъвкаво и това е част от търсения стил. Валери Симеонов дори реагира леко троснато на изказване на Борисов в последните дни, на което пък сега Реформаторите стъпват и казват "Има охладняване на отношенията там").

Втората логика е Реформаторите да са изплашени от формулировката "плаващи мнозинства". Тя наистина е плашеща – под това "плаващо" тяло има една постоянна и доста стабилна подводна скала и тя се нарича ДПС. Може да се окаже, че плавайки от подкрепа на подкрепа, правителството в един момент може да разчита единствено на сигурната подкрепа на ДПС. Логично тук ГЕРБ трябва да направи час по-скоро уточнение как точно ще действа в такава ситуация.

Третият вариант е Реформаторите да продължават, виждайки, че Борисов няма накъде да отиде и трябва да състави правителство, да го шантажират, за да вдигнат цената си. Това е тактика, прилагана от началото на преговорите - в началото от блока поставяха условия, после се отказаха от тях. След това Борисов поставяше условия на Фронта – и се отдръпна от тях.

Строго погледнато, Борисов може да отиде на избори. Но след тези избори пак ще управлява и пак няма да е в завидна ситуация. Най-вероятно пак ще има най-много гласове и пак няма да са достатъчно за пълно мнозинство.

Той не изключва спешни избори, мисли за тях. Защото на едни избори част от по-малките формации могат да изпаднат, Реформаторите могат да имат по-нисък резултат, евентуално при ГЕРБ може да има прилив от техни избиратели, което, между другото, е сметка без кръчмар. Но отговорността отново ще е на Борисовите плещи. А ние се намираме в ситуация, в която никой не иска да се подпише под властта. Дори самият Борисов, пред когото стои и въпросът дали правителство, съставено толкова трудно, няма да е фактор на по-голяма нестабилност от нови избори.

Все още смятам, че има вероятност да се състави правителство. Ако сутринта преди откриването на парламента шансовете бяха 40% за правителство срещу 60% за нови избори, след него те станаха 50/50.

Така че от една страна е вероятно Борисов да се съгласи на варианта с три партии, но топката стои в полето на Патриотичния фронт. Фронтът трябва да даде по-ясна гаранция, че наистина участва в управлението.

От друга страна, не изключвам и лидерът на ГЕРБ да прекрати преговорите и да се насочи към нови избори. Защото три неща в преговорите са безспорни – първо, играе се по правилата на Борисов и всички се равняват по него. Второ, той държи всички врати отворени, доколкото е възможно. Включително вариантът "избори" - той не лъже, когато казва, че не се плаши от нов вот. Трето, той излиза добрият герой – изглежда консенсусният, този, който се жертва в наше име, играе почти митологична сцена, което умее прекрасно.

Така че по тези три причини, дори утре да има нови избори, той ще излезе в позитивна роля. А всички, които са се отъркали о него, пазарили са се, правили са компромиси, казали са, че нещо е трик, после са казали, че не е, че не го искат, после – че го искат и т.н., ще загубят от това. Борисов най-вероятно осъзнава това и знае, че ако изиграе етюд от типа "направих всичко, което можах, отиваме на избори", правилно си дава сметката, че много хора ще го разберат. Според мен Борисов в момента е на кантар дали да се откаже, или да продължава да се мъчи.

Зад днешните ходове на Борисов и Реформаторите се крие едно и също – ДПС.

Лидерът на ГЕРБ правилно преценява, че макар и с малцинство, правителството ще може да разчита на ДПС. Движението наистина поставя условието "управление без Патриотичния фронт", но е по-голямата от двете формации и Борисов решава да играе тази игра.

Това не допада на Реформаторите, които ясно си дават сметка за какво става дума в случая. Но не съм сигурен доколко те ще успеят да удържат тази позиция  за по-дълго време. Напълно е възможно те да се съгласят на предложението на Борисов.

Все пак Реформаторският блок не е много единно тяло. Всички виждаме, че там има разногласие точно по въпросите на властта. От една страна е позицията на Меглена Кунева, от друга страна – нежеланието да се участва с ГЕРБ в управлението. Напълно е възможно да се стигне и до някаква форма на компромис.

Възможно е и Борисов да хвърли кърпата – или да откаже да състави правителство, или друг да бъде премиер вместо него. И двата варианта не са изключени.

Лидерът на ГЕРБ най-вероятно ще усили натиска в имиджов план. Той ще каже "Аз съм конструктивен, диалогичен, с всички говорих, но те искат да хвърлят страната в хаос".

Борисов няма да пробва самостоятелно правителство на ГЕРБ. Това ще бъде самоубийствен ход – директно да се поднесеш в лапите на ДПС. Но, разбира се, ако човек иска да се самоубие, може да направи и това.

Правителство ще има. Това е напълно сигурно, защото е ясно изразен страхът на всички политически формации от нови избори. За съжаление това не е силен мотив за изграждане на ясно програмно управление.

Решението от самото начало беше програмно правителство с мандата на ГЕРБ, подкрепяно от всички политически формации в Народното събрание. За съжаление обаче ГЕРБ настояваше на коалиционно правителство – кабинет, изграден между партии, а не около дневен ред.

Разликата е в това, че правителство, изградено около дневен ред, би могло да разчита на съставно мнозинство практически по всички основни теми, чието решаване предстои през следващите месеци. Обратно – коалиционен кабинет предполага голям брой политически субекти да калкулират собствените си загуби и възможности и да сключат споразумение, което в най-добрия случай би могло да доведе до спиране на пропадането, но не и до растеж.

Пред коалиционното правителство основният проблем е, че ГЕРБ настоява то да изпълнява неговата програма. Ако имаше готовност коалиционното управление и споразумение да означава и изработване на нова управленска програма, най-вероятно коалиционните трудности биха могли да бъдат преодолени. Засега това изглежда малко вероятно.

Продължавам да твърдя, че правителство ще има, най-вероятно доминирано от ГЕРБ. Стоят отворени всички опции, включително и за правителство на малцинството. Защото е ясно, че всички политически партии в парламента, дори "Атака", не са заинтересувани от нови предсрочни избори. И ще подкрепят създаването на кабинет, който да поеме отговорност за управлението на страната.

Тази  възможност дори беше предложена от ДПС. Но не само те биха подкрепили такова правителство на малцинството, тъй като строго погледнато до края на годината мнозинство от над 121 народни представители би могло да има по три теми – актуализацията на бюджета, решението за КТБ и приемането на бюджета за следващата година.

А ГЕРБ се насочи директно към правителството, подценявайки очевидния факт в представителната демокрация, че съгласието се изработва в парламента.

ГЕРБ вероятно рано или късно ще се насочи към формат самостоятелно управление, тъй като това ми се струва единственият възможен вариант при толкова фрагментирано представителство.

Понякога ми е трудно да разбера всички щения на Реформаторския блок. Не трябва да пропускаме и това, че ГЕРБ няма коалиционен опит, а сега трябва да постига съгласие с две коалиции, формирани много скоро и в неясно състояние. Ако при блока става дума за 5 или 7 формации, при Фронта те са 14 или 15. Така че ГЕРБ е изправен пред много сериозно предизвикателство.

На мястото на ГЕРБ бих заложил на професионално водене на преговори и посредничество, а не само на преговори, водени директно от името на партията. Има нужда от изработване на по-гъвкав формат на водене на разговорите и той може би ще даде по-конкретни резултати. От самото начало трябваше да започнат с това, което направиха днес – обща среща, след това на втората фаза трябваше да започнат с двустранни разговори, и то само с онези, с които вече са постигнали съгласие по някои идеи. И тогава можеха постепенно да управляват преговорния процес и да постигнат по-стабилен резултат.