Римските терми в Хисаря са били център за балнеолечение в Римската империя още преди края на 3 век. За това говорят последните разкопки на археолозите - нови артефакти, които доказват, че в баните е имало светилище, където са се принасяли дарове.

Оброчната плоча съдържа текст на гръцки, в който жител на империята изразява благодарност към нимфите, покровителки на дърветата, дарили му здраве. Север, син на Амоний, е дарителят на мраморната плоча, поставена в средата на втори век след Христа. Името му обаче не е познато по българските земи. Това е първият артефакт у нас, където е изписан подобен текст. Според археолога Митко Маджаров това показва, че този дарител не е местен, а може би е от Египет или някоя друга римска източна провинция и е дошъл на лечение тук.

Термалните извори са били украсени с лъвски глави, специално изработени за баните. Те дарявали здраве и сила, каквито носят царят на животните и минералната вода. По това време започва и разширение на термите с изграждането на нови три басейна. Мрежата им от канали за топла и студена вода работи и до днес. "По това време вече тук е имало балнеолечебен комплекс, много известен в римските провинции", каза пред БНТ Митко Маджаров. Откритите досега оброчни релефи, доказват че на това място е имало светилище, наречено нимфеум.

За продължаване на разкопките обаче са нужни още средства, за да могат туристите от цял свят да видят с очите си ефективната и атрактивна система за лечение с топла вода в града с 22 минерални извора.